Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Здравейте, моля Ви да напишете статия за начина на поведение, правилните обноски и задължителните неща, които трябва да спазваме, навсякъде, за да не ставаме смешни от незнанието си.
Благодаря!
Камен С.
продължение от миналия брой

На много голям прием (на бал или на сватба) не е задължително да влизате в разговор с непознат човек, освен ако по някаква причина двамата не сте се оказали изолирани от останалите гости. В този случай е уместно да започнете светски разговор, а след като той се задълбочи, да се представите. Кажете името си и добавете: „Братовчедка съм на Полина" или „Ние със Стефан работим заедно".
На приемите често се срещате с личности, които могат да ви бъдат полезни и интересни, затова имате право да им се представяте сами. Бихте могли да кажете например: „Ако не греша, вие бяхте приятелка на майка ми? Аз съм Невяна, дъщерята на Ана Костова."
Как да се държим по време на представяне
В процеса на запознаването с определен човек преди всичко трябва да проявите интерес към него, като преодолеете собствената си срамежливост и другите чувства и задръжки, които ви пречат. Покажете, че цялото ви внимание е насочено върху този, с когото ви запознават. Гледайте го в очите и сърдечно го поздравете. После повторете името, което са ви казали, и добавете няколко приятни думи: „Здравейте, доктор Георгиев, радвам се да ви видя." На първо време това ще ви помогне да запомните името на човека, с когото току-що са ви запознали, а на второ, ще подчертаете, че вашето запознанство не е било чиста формалност.
Думата „Здравейте..." с добавяне на името на новия познат е традиционният и напълно коректен отговор при формалното представяне. Безспорно, в този израз се съдържат малко чувства. Затова пък, ако са ви поканили на не особено официален прием, където не трябва да се плаща данък на протокола и традицията, използвайте не толкова церемониалния израз: „Здрасти, много ми е приятно (Радвам се да се запознаем)."
Ако не чуете добре името или фамилията на човека, с когото ви запознават, не се притеснявайте да попитате отново.
След като са представили госта, при положение, че е мъж, той трябва леко да се поклони, а жената да кимне бавно, с достойнство, но без надменност, гледайки в очите този, с когото се запознава. В случай, че са седнали, мъжете задължително стават, независимо дали ги запознават с мъж или с дама.
Жената става само тогава, когато се запознава с по-възрастна от нея или с твърде уважаван мъж или когато иска да покаже, че е особено предразположена към човека срещу нея. В останалите случаи е достатъчно да се усмихне или приятелски да кимне с глава.
При представянето не е задължително да протягате ръка за здрависване. Но не е излишно да запомните, че първи подава ръка този, на когото представят непознатия. По принцип при запознаване с мъж, жената първа подава ръка. Така постъпва и началникът с подчинения си, по-възрастният с по-младия (правилото се отнася и за хора, които отдавна се познават). Обикновено ръкуването се съпровожда от стандартни реплики: „Много ми е приятно", „Радвам се да ви видя". В англоезичните страни казват: „Как сте?" (How do you do?). Отговорът може да бъде: „Чудесно, благодаря ви" или „Благодаря, добре съм". Жената не е задължена да подава ръка на мъжа, но ако той първи го е сторил, тя трябва да я поеме.
Ако са ви представили човек, за когото много сте слушали и за среща с когото сте мечтали, можете да кажете нещо от рода: „Изключително се радвам да се запознаем" и да добавите някакви други думи, които обясняват повишения ви интерес към него.
Традиции, свързани с личните и фамилните имена
Когато току-що са ви запознали с някого, обикновено е трудно веднага да запомните името му. В тази ситуация безспорно може да ви помогне визитната картичка. Но ако нямате визитна картичка и не можете в момента да възпроизведете в писмен вид фамилията, която току-що сте чули, помолете човека, който ви е запознал, да я напише. Ето и някои традиции, свързани с имената и фамилиите на хората в различните страни.
В Исландия вместо фамилното име се изписва името на бащата, към което като окончание се добавя думата dottir дъщеря или sson син, при това на първо място се поставя името, а не фамилията, например Снори Хяртарсон.
В Испания често се казва едновременно и фамилията на бащата, и фамилията на майката, например Хуан Лопес Ернандес. Впрочем, испанските мъже могат да имат второ име Мария в знак на преклонение към Дева Мария.
В Китай на първо място поставят фамилията, а след нея името, например Дън Сяопин. В Япония е обратно:  първо името, после фамилията - Акира Куросава.
В страните от арабския Изток се изброява дълга поредица от имена на предци, например Ахмед ибн (син) Мохамед ибн Хасан ибн Хюсейн или Фатма бинт (дъщеря) Хасан и т.н.
В Унгария на първо място се слага фамилията, а после собственото име - Барток Бела. Ако към фамилното име на жената е добавено окончанието „не", това означава, че тя е омъжена (в Литва окончанието „не" също означава, че жената е семейна). Например Ищван е мъж, а Ищване е неговата жена.
Как да избягваме неудобни ситуации
Ако някой, който ви представя, произнесе неправилно фамилията ви, ако сбърка титлата, званието или професията ви и т.н., незабавно го поправете.
Когато, представяйки ви на група гости, няколко пъти поред произнасят името ви неправилно и вие разбирате, че това не е случайна грешка, трябва веднага да се намесите. Най-добре е да го направите без раздразнение, с чувство за хумор, казвайки нещо от рода: „Боя се, че ще ви разочаровам при първата ни среща, но аз не съм Виктор, а Валери!"
Ако пък са ви представили правилно и някой тутакси започва да ви нарича фамилиарно с умалителни имена или не с името, с което сте свикнали, не се притеснявайте и веднага го поправете. А ако това не даде резултат, не ви остава друго освен да престанете да се дразните от прекалено фамилиарното обръщение.
Ако разговаряте с човек, чието име не можете да си спомните, и в този момент към вас се приближи ваша приятелка и ви гледа въпросително, очаквайки да я запознаете, най-добре е да я представите: „Не се ли познаваш с Ана Петрова? Тогава запознай се." Остава да се надявате, че вашият приятел, чието име така и не можете да си спомните, ще прояви такт и разбиране и сам ще се представи. Ако това не стане, ще ви се наложи честно да си признаете, че не можете да си спомните как се казва, и да помолите двамата да се представят един на друг.
На този, който е забравил как се казвате (или на вас ви се струва, че е забравил), винаги припомняйте името си. След думите: „Не ме ли помните?" в никакъв случай не млъквайте, а непременно добавете: „Казвам се Борис, запознахме се с вас у Иванови на миналата Нова година." Вашият познат ще оцени искрената ви готовност да му се притечете на помощ. И неговото дружелюбие, а защо не и приятелство, са ви гарантирани.
Можете да се окажете в неловко положение, ако се наложи да представите човека, с когото живеете, без да сте женени. Каквото и определение да изберете, в дадената ситуация всичко ще звучи фалшиво. Най-разумно е изобщо да избягвате определенията. Кажете просто: „Запознайте се, това е Александър Радев..." Това се отнася особено, когато гостувате на хора, с които не сте в роднински отношения. Ако сте попаднали в по-тесен кръг, където роднинските връзки имат по-голямо значение, само добавете: „Ние живеем заедно" - и толкова!


продължава в следващия брой

КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България