Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Здравейте, моля Ви да напишете статия за начина на поведение, правилните обноски и задължителните неща, които трябва да спазваме, навсякъде, за да не ставаме смешни от незнанието си.
Благодаря!
Камен С.
продължение от миналия брой

Прегръдки и целувки при среща
В последните години доби популярност обичаят, когато и малко познати хора се срещнат, да си разменят целувки, пък били те въздушни, символични или изразяващи се със звучно мляскане по бузите или устните.
Тогава възникват два проблема: първият е как изобщо да избегнете една според вас неприятна процедура, и вторият е, ако не може да се спасите от тази интимност, коя буза най-напред да поднесете.
Подавайте дясната буза срещу дясната буза на този, който ви поздравява. Когато става дума за целувки по европейски маниер, трябва леко да се отдръпнете и тогава да подадете бузата, за да не се сблъскат челата ви, ако някой от двамата внезапно се извърне.
Според строгите правила на етикета леките целувки по бузата са допустими само в приятелска или младежка среда. Те са добър начин да се поздравят роднини и близки приятели, които са се срещнали след дълга раздяла. В останалите случаи с тази интимност не бива да се злоупотребява, особено, ако се съмнявате, че ще изглеждате неестествено. Не забравяйте, че преди да целуне жената, мъжът трябва да си свали шапката.
Приятелската целувка е по бузата, а не по устните, и мляскането е недопустимо (изглежда неприлично). Такива целувки могат да си разменят приятелки, когато се срещнат на улицата или на частно парти. Но в делова обстановка те са неуместни. Целувката между двама мъже като форма на поздравление обикновено прави неприятно впечатление на околните.
Прегръдките и целувките при поздрав до голяма степен зависят от културните традиции и норми, които са приети в дадено общество. В Испания или в Латинска Америка е разпространено прегръщането между мъже. Този жест е израз на взаимна симпатия и благосклонност. В някои европейски страни и в Северна Америка обаче се отнасят твърде сдържано към бурните прегръдки. В Европа е приет поздравът „буза до буза", който води началото си от средновековния ритуал за посвещаване в рицарство. В Русия се използва трикратното целуване по бузите.
При среща с жена мъжът може да я поздрави и по по-изтънчен начин: да й целуне ръка. Но и с този жест не бива да се злоупотребява. Тук е необходимо да се спазват след¬ните правила:
♦ целуването на ръка трябва да е символично, което означава ръката леко да се докосне с устни;
♦ мъжът трябва да се наведе, за да целуне ръката, а не да я издърпа към себе си;
♦ не се целуват дланите;
♦ не е прието да се целува ръка на млади момичета; на прием се целува ръка само на домакинята;
♦ ако в помещението се намират няколко жени, мъжът е длъжен или да целуне ръка на всяка от тях, или да не целува никоя;
♦ не е прието да се целува ръка на улицата.
Ако жена протегне ръка, за да я целунете, внимателно хванете пръстите й, наклонете се леко над дланта й и я докоснете с устни (задължително е да бъдат сухи). По време на целия ритуал гледайте жената в очите. И за да изглежда всичко изящно и непринудено, преди да се впуснете в тази авантюра, се постарайте да потренирате.
Този ритуал не е много приет в България, но в съседна Румъния е традиция, и в наши дни, да се целува ръката при среща с жена или най малкото да се каже: „Целувам Ви ръка”.
Изискванията към жената са по-малки: тя не трябва да си отдръпва ръката, но и да чака да й целунат ръка също не върви. И най-важното: протягайки ръката си, не я тикайте едва ли не в лицето на мъжа. Оставете му правото да избере - да я целуне или само да я стисне.
Как да правим и да приемаме комплименти
Вероятно малцина помнят прекрасните строфи на Булат Окуджава „Хайде да си правим комплименти, те са най-щастливи в любовта моменти". Дори да не се изразяваме толкова поетично, всички се радваме, когато ни кажат нещо приятно.
Ако не се решите да кажете няколко ласкави слова от свое име, опитайте се да пуснете в ход т.нар. опосредствени комплименти от рода на: „Вчера срещнах Анна Станкова и тя ми разказа колко добре сте организирали благотворителния концерт". Това е похвала „с двойно дейст¬вие": първо, изненадвате приятно събеседника си, и второ, отзивът ви като бумеранг се връща към Анна Станкова. Затова не се отказвайте от удоволствието да похвалите някого и по този начин да го направите по-щастлив.
Ако обаче си кривим душата, ако не сме искрени и не казваме истината (или поне част от истината), изречените от нас думи ще прозвучат като ласкателство (двуличие). Затова преди да изстреляте похвалата, спомнете си правилата на добрия тон:
♦ комплиментът трябва да бъде искрен;
♦ когато правите комплимент, дръжте се дружелюбно и непринудено;
♦ не отправяйте един и същи комплимент към двама души, които стоят един до друг;
♦ проявявайте чувство за такт и спазвайте мярката;
♦ Понякога е по-трудно да слушащ комплименти, отколкото да ги правиш.
Според правилата на добрия тон, чуете ли комплимент по ваш адрес, приемете го спокойно и с достойнство:
♦ благодарете с няколко думи. Така ще покажете, че казаното ви е приятно и цените проявеното към вас добро отношение;
♦ постарайте се да намерите подходящи думи, за да благодарите;
♦ не се отнасяйте към казаното твърде сериозно и не възприемайте обикновения комплимент като намек за бъдещи по-близки отношения;
♦ не си просете комплиментите - това е лош стил;
♦ недейте да кокетничите и да оспорвате отправената към вас похвала.
Според правилата на етикета в отговор на всеки комплимент, отправен към нас, трябва да кажем: „Благодаря ти" или „Радвам се, че ти харесва" и пр. Това е напълно достатъчно.
В официалната и деловата кореспонденция похвалите играят важна роля. В този случай обаче говорим за похвалата като за особена форма на учтивост. В дипломатическата кореспонденция например е задължително в началото и в края на официалното писмо да присъстват установени от етикета комплименти. Липсата им може да се възприеме като преднамерено оскърбление.
Държане на децата на масата
Знаем, че в цивилизованите страни на официални обеди, вечери и следобеди, децата не присъстват.
В днешния век, когато нямаме възможност да намерим човек, на когото да поверим децата си при тържества и други поводи, трябва да ги научим на основните правила на държание, съобразявайки се с тяхната възраст. По този начин неусетно за тях и за нас те ще получат първите си уроци по държание в обществото.
Деликатно и без сътресение трябва да приучваме децата как да седят край масата: изправени, без да се въртят и облягат на покривката, защото това пречи на близкостоящите.
Да им се обясни внимателно и търпеливо употребата на основните прибори за хранене. Да им се каже, че не трябва да дърпат покривката, което води след себе си нежелателни последици.
Да не тракат с приборите и да не правят топчета от хляб.
Да се обяснят деликатно функциите на приборите за хранене. Децата трябва да знаят, че не се духа силно в лъжицата за супа, защото може да изплискат съседностоящите.


продължава в следващия брой

КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България