Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Аз съм много темпераментна дама,  но това, с годините наблюдение, понякога, ми вързва лоши шеги. Може ли да се оправя или не, така си остава за цял живот?
Рени Петрова

Темпераментът е съвкупността от устойчиви индивидуални психични свойства, определящи динамиката на психическата дейност на човека и оставящи относително постоянни при различни мотиви, съдържание и цели на дейността.
Личността на човек е неповторима. Няма еднакви хора. От раждането си човек притежава определени психологически свойства, които са присъщи само за него. Тези свойства се проявяват еднакво в различните дейности, независимо от съдържанието им, и остават сравнително постоянни по време на целия живот. Взаимовръзките между тези индивидуални свойства образуват типовете темперамент. Думата „темперамент” е с латински произход (temperamentum) и означава „съразмерност”, „съотношение на частите”. Смята се, че родоначалник на учението за темперамента е древногръцкият лекар Хипократ (V - IV в. пр. н.е.) Хипократ твърдял, че в тялото на човека има четири течности кръв (sanguis – лат.) сангвиник, лимфа (phlegma – гр.) флегматик, жлъчка (chole – гр.) холерик и черна жлъчка (melas chole – гр.) меланхолик. Ако тези течности са смесени правилно, човек е здрав; ако са смесени неправилно, е болен. Според Хипократ, едната от течностите е преобладаваща. Това определя индивидуалния тип темперамент на всеки човек (сангвиничен, флегматичен, холеричен, меланхоличен). Естествено, в наше време от Хипократ са заимствани само имената на четирите типа, а делението между тях се извършва на основата на шест критерия (сензитивност, реактивност, активност, съотношение реактивност – активност, темп на реакциите, пластичност и ригидност), свързани с типа висша нервна дейност на човека.
В по–нататъшното развитие на учението за темперамента голям принос имат римският лекар Гален (II в. н.е), немският философ Кант (края на XVIII в.), немският психолог В.Вунд (края на XIX в.) и  разбира сеq швейцарския психиатър Карл Гюстав Юнг с неговите 2 класификации Екстроверт и Интроверт.
Екстроверт - Екстровертните хора са насочени навън. Те изпитват нужда от социални контакти. Характеризират се със спонтанност.Често избухват, бързо реагират, за което по-късно съжаляват. При екстравертите общaтa ориентация, интереси и енергия са насочени навън, към външния свят. Екстравертите са социални личности. Екстравертите много добре се ориентират във външния свят и действат, изхождайки от неговите норми и правила на поведение. Екстравертите са общителни, инициативни, с гъвкаво поведение, умеят да намират своето място в обществото и да се приспособяват към изискванията му. По същество те са отворени към другите и един от най-лошите им врагове е самотата. Впечатляваща е нуждата им от социално общуване. Те „презареждат батериите си” от взаимодействието с хората. За разлика от интровертите, те изживяват спокойствието и самотата почти като наказание! Екстравертът има нужда от много контакти с хора и то колкото е възможно по-често. Предметите и явленията, обектите във външния свят ги интересуват повече, отколкото собствения им вътрешен свят. Такива хора са привлекателни личности още на пръв поглед, докато привлекателността на интровертите става явна едва след като бъдат опознати. Естествената тенденция на екстравертите е към действие, вместо към съзерцание.
Интроверт - Интровертните хора са насочени навътре. Те са стеснителни, сковани. В стресови ситуации стават социално неконтактни. Интровертите изграждат своето поведение, изхождайки от собствените идеи, норми и убеждения. Цялостната им ориентация е насочена навътре, към техния личен свят. Такъв човек има тенденцията да бъде срамежлив и му липсва лекота и приспособимост във взаимоотношенията. Интровертът е личност, която има нужда от уединение. Той не се чувства неудобно в положение на самота, често дори се радва на нея. Хората, особено тълпите, често го изморяват. Той предпочита дейности, в които участват малко хора. Това, разбира се, не означава непременно, че такива хора не обичат да прекарват време с други хора. Интровертите може да се радват на общение с някои хора, но това изчерпва тяхната емоционална енергия. Поради това те имат нужда да си намерят спокойно и тихо място, за да „заредят отново батериите си”. Интровертът има естествената способност да съзерцава и да се вглъбява в себе си. За интровертите е свойствена повишена тревожност, свързана дори с най-дребните житейски проблеми или с тяхното здраве, най-често без реални основания за това. Също, за тях е присъща висока чувствителност и завишена предпазливост към опасностите.
Най-голяма съвместимост има между двойките, членовете на които се характеризират с „интроверт-интроверт” (38%) и „интроверт- екстраверт” (43%). Най-малко количество на съвместимите двойки има при съчетанието на „екстраверт-екстраверт” (48%). Получените данни свидетелстват за това, че съвместимостта зависи не само от подобието-контраста на дадените характеристики на партньорите, но и от степента на тяхната изразеност.
Практически много рядко в живота могат да се срещнат индивиди, които да принадлежат изцяло към един от типовете. Човекът представлява съвкупност от тези темпераменти.
Според учените хората са едновременно биологични и социални индивиди. Всички ние сме различни. Уникалността на личността на всеки от нас се проявява в поведението, в отношението към себе си и другите, в заобикалящата ни среда и в света като цяло. Може ли в цялото това многообразие да се открие някаква система?
Оказва се, че може. В основата на това, което ние наричаме “личност”, стои нейният основополагащ елемент – темпераментът.
Темпераментът “се дава” на всеки от нас още от момента на раждането ни. Никой не знае защо той е именно такъв, а не друг. Защо при един човек биологичните и психологичните процеси протичат много бързо, а при друг – забавено; защо някой веднага се ориентира в сложна обстановка и се приспособява към нея, а за друг това е същинско мъчение.
Отговорът е прост - всички ние сме с различен темперамент.
На фона на холеричния темперамент понякога се наблюдава особена патология, която се изразява в настроението на човека.
Ако той е с винаги повишено настроение, става дума за хипертимик.
Такива хора през целия си живот са в състояние на лека маниакална възбуда. Самите те като хора са прекалено дейни и активни, уверени в успеха дори на най-безумните си замисли. Те са готови във всеки един момент да тръгнат, накъдето си искат, не дават покой нито на себе си, нито на другите.
Другият тип от тях са винаги с понижено настроение. Такива хора се наричат хипотимици. Винаги се намират в лека депресия, вечно са недоволни от нещо и най-вече от себе си, оплакват се и постоянно очакват лоши новини.
На фона на флегматичния темперамент се развива друг вид – т.нар. епилептиформни индивиди, напомнящи хора, болни от епилепсия. За тях е типично забавянето на някои психологични процеси.

продължава в следващия брой

КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България