Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Аз съм много темпераментна дама,  но това, с годините наблюдение, понякога, ми вързва лоши шеги. Може ли да се оправя или не, така си остава за цял живот?
Рени Петрова
продължение от предишния брой

Съвременните сексолози разделят условно хората на три групи - с нисък, висок или среден сексуален темперамент.
Високият тип се отличава със силно полово желание и влечение към експерименти. Тези хора често съзряват по-рано в сравнение с връстниците си (при момичетата менструацията настъпва на 10-11 годишна възраст и на 12-13 години те вече водят полов живот). Жените от този тип не се нуждаят особено от предварителни ласки. Те се интересуват непосредствено от “самия процес”. Хората с висок темперамент изпитват потребност от секс всеки ден.
Ниският тип се отнася за хората, за които сексът не е от първо значение в живота им. Тези хора често съзряват по-късно полово и за повечето от тях сексът веднъж месечно може да е напълно достатъчен.
Средният тип обича секса, макар и не много често. Сексът при този тип е поне два пъти седмично или месечно. Смята се, че представителите от този тип са по-пригодими, по-лесно се приспособяват към избрания партньор.
Логиката на сексолозите е, че за да има хармония в една връзка, следва партньорите да са с еднакъв сексуален темперамент. Ако това не се случи, трайното съжителство между два противоположни типа изглежда невъзможно.
Темпераментът е психично качество на личността, което определя индивидуалните особености в динамиката на психичните процеси, състояния и свойства.
В темперамента се изразява отношението на човека към случващите се около него събития. Всеки човек трябва постоянно да има предвид особеностите на темперамента на хората, с които работи и общува. В брака познаването на особеностите на темперамента на партньора и съгласуването на действията с тези особености е необходимо както за ефективното взаимодействие на съпрузите, така и за намаляването на вероятността за възникване на конфликтни ситуации и за избягване на възможен стрес.
Личността като понятие означава съвкупност от устойчивите психологически качества на човека, съставящи неговата индивидуалност. От своя страна индивидуалността е своеобразно съчетание на индивидуалните свойства на човека, отличаващи го от другите хора. А индивидът е отделният човек със съвкупността от всички присъщи на него качества: биологични, физически, социални, психологически и др. В структурата на личността се включват като правило способностите, темперамента, характера, волевите качества, емоциите, мотивацията, социалните нагласи и насочеността на личността.
Темпераментът характеризира динамичността на личността, но не характеризира нейните убеждения, възгледи, интереси, не се явява показател за ценност или малоценност на личността, не определя възможностите на личността (не бива да се бъркат свойствата на темперамента със свойствата на характера или способностите).
Детският темперамент. Детето се ражда с определен темперамент, който не може да се промени, но може да бъде развиван. Както и при възрастния темперамент в „чист вид“ се среща твърде рядко. По-скоро се преплитат черти от характеристики, които са определящи за различните типове.
Ето и основните характеристики на чистите типове темперамент.
Меланхолик. То е с висока чувствителност, лесно раним е, мнителен, нерешителен, стеснителен, но доброжелателен и сърдечен. Детето- меланхолик обикновено е затворено в себе си, трудно свиква с нов колектив, стреми се да бъде „в сянка“. Настроението му е твърде променливо, движенията – неуверени. Говори тихо, но изразително.



продължава в следващия брой

КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България