Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Аз съм много темпераментна дама,  но това, с годините наблюдение, понякога, ми вързва лоши шеги. Може ли да се оправя или не, така си остава за цял живот?
Рени Петрова
продължение от предишния брой

• С подобно дете се общува леко, с много настроение и хумор.
• Хвалете детето заслужено, защото в случая то има склонност към възгордяване.
• Обръщайте особено внимание на качеството при изпълнение на задачите, не допускайте повърхностно и небрежно отношение към поставените задължения.
• Старайте се да формирате у детето-сангвиник устойчивост и търпение. Учете го да довежда започнатото до край.
• Изхождайки от принципа “Проверката - висша форма на доверие“ не пропускайте да контролирате постъпките и действията на детето.
• Помнете, че медалът има две страни - общителността, жизнерадостта и оптимизма на детето-сангвиник могат да се “завъртят“ и да станат източник на лекомислие и непостоянство.
Холерик. То е енергично, активно, несдържано, конфликтно. Този тип темперамент като че ли донася на родителите най-много грижи и безпокойство. Движенията на детето-холерик са стремителни, резки, енергични. Речта му - откъслечна, бърза, но и много изразителна и емоционална. Новата информация усвоява бързо, но след няколко минути вече е излетяла от главата му. Холерикът по природа е командир, лесно се адаптира към непривична обстановка, но и със своята избухливост често се оказва в конфликт със своите връстници. Такова дете винаги има нужда от публика, от която очаква реакция. Ето защо детето-холерик никога не плаче и не капризничи, ако е само. То обича шумните игри и новите впечатления, готово е да рискува. Настроенията му са променливи, в повечето случаи заради незначителни причини. Детето-холерик заспива трудно под впечатленията от деня. Ако родителите се опитат да накажат малкото за неумението му да се сдържа, то могат да провокират агресивност, готовност за отпор и самозащита.
Обърнете внимание на следното:
• Изключете в обстановката онова, което превъзбужда детето.
• Контролирайте бурните прояви на детето-холерик. За това ще му помогнат по-спокойни игри, избор на хоби.
• Особено внимание отделяйте да възпитате у детето търпеливост и усърдност. Строго и последователно контролирайте неговите постъпки и действия.
• Не използвайте физическа сила при въздействие на детето. Няма нужда да се отнасяте рязко или дълго да уговаряте детето за нещо. Просто изисквайте спокойно, но строго и ясно.
• Учете детето да бъде сдържано, да може да се владее. Отделяйте специално внимание на уроците по вежливост и тактичност. И не забравяйте, че личният пример е най-добрият учител.
• За вашето дете е важно да знае, че чувате неговите думи и те имат значение за вас.
Запомнете:
Ако искате да бъдете максимално полезни за успешното израстване на малчугана, не пренебрегвайте самоконтрола. Първо се вгледайте в себе си. Самонаблюдението е важно, за да можете да преминете и към наблюдение над детето. Ако откривате у мъничето характеристики на флегматик, а себе си определяте като сангвиник, не искайте да го направите твое подобие. Това би било твърде лош контрол с отрицателни последици.
Подчертавам огромното значение на разбирането, което родителите и възпитателите трябва да проявят към темперамента на детето и желанието им да насърчат здравото му развитие. Децата изживяват стрес в борбата за знания и съпричастност. Не е необходимо да утежнявате положението им и да очаквате от тях да бъдат това, което очевидно не са. Да проявявате разбиране към темперамента на детето не означава да вдигнете рамене и да кажете: “Е, добре. Явно детето е такова”.


продължава в следващия брой

КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България