Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Аз съм много темпераментна дама,  но това, с годините наблюдение, понякога, ми вързва лоши шеги. Може ли да се оправя или не, така си остава за цял живот?
Рени Петрова
продължение от предишния брой

Вие трябва да му помогнете да усвои приемливи умения и поведение. Например дете, което трудно задържа вниманието си, трябва да се научи да следва някаква структура на поведение. Най-добре ще е да му предложите да избере един от няколко възможни варианта, които да отговарят на ситуацията (поведение, което е подходящо за конкретната обстановка). Изключително важно е да намерите ''златната среда'', която да отговаря на вашите нужди и тези на детето.
Помнете, че темпераментът е персонален емоционален код. Не можете да го промените, но можете да го развивате, за да помогнете на детето да се справя по-добре с предизвикателствата на живота. Независимо кои са преобладаващите характеристики не забравяйте, че всяко малко създание има нужда от атмосфера на доверие и сигурност. Ако едно дете се чувства обичано, независимо какъв е неговия темперамент, то ще расте и ще се развива уверено в себе си и с нужното самочувствие. Любов и сигурност е принципът, от който би трябвало да се ръководи всеки родител във възпитанието на детето.
Стремете се към усъвършенстване. Не към съвършенство. Дори да проявявате разбиране и да сте с най-добри намерения, понякога се случва да изгубите търпение, да поведете борба с темперамента на детето и да реагирате спонтанно на поведението му, вместо да обмислите добре ситуацията. Разбирането и познанието не ни правят съвършени и ние винаги ще допускаме грешки. Когато обаче се поуспокоите и осъзнаете грешката си, трябва да поговорите с детето и заедно да намерите решение на проблема. Тогава то ще ви прости много по-лесно и с по-голяма охота и ще знае, че вие ще направите същото за него. Изключително важно е да работите върху постоянното усъвършенстване, а не за постигане на пълно съвършенство.
Естествено, никога не се среща тип темперамент в чист вид. Всеки човек притежава свои особености, които са съвкупност от характеристиките на поне два типа темпераменти. Типът висша нервна дейност придава своеобразие в поведението на човека, налага характерен отпечатък върху целия облик на човека — определя подвижността на неговите психични процеси, тяхната устойчивост, но не определя поведението, постъпките на човека, неговите убеждения и морални устои. Съществуват различия в стила и начините на изявата на хората от различните типове темпераменти. Известно е, че типологическите особености са вродени и се предават по наследство. Те незначително се изменят под влияние на жизнените условия и възпитанието.
Защо е важно всъщност да познаваме своя темперамент и този на околните? Макар и не винаги да си личи в обикновени ситуации, това оказва влияние на стила ни на работа, върху взаимоотношенията ни, върху поведението ни по време на стрес. Различията в темпераментите е честа причина за търканията сред колегите, в семейството, в магазина, дори в киносалона. Човек не се ръководи в своята дейност от типологическите и темпераментовите си особености, но той ги проявява в ежедневната си дейност, без да желае. Психологичните различия между типовете темперамент се проявяват ярко в поведението на индивидите в необичайни, нестандартни ситуации.
Според изследванията около 80% от темпераментовите характеристики са вродени и генетично заложени.
Темпераментът оставя отпечатък върху начина на поведение и общуване.
Повечето изследователи и специалисти по въпросите на семейството и брака твърдят, че сполучливите семейни двойки с устойчиви и максимално съвместими отношения се отличават с противоположни темпераменти: възбудимият холерик и спокойният флегматик, а също тъжният меланхолик и жизнерадостният сангвиник: те сякаш се допълват един друг, необходими са един на друг. Избухливостта и нетърпеливостта на холерика се среща със сдържаността, със спокойното и равномерно поведение на флегматика. В такива ситуации холерикът, повлиян от ответното действие, ще се успокои и скандалът може да не възникне. Разбира се, отрицателната проява на един или друг темперамент трябва да се коригира чрез самовъзпитание. В брачните отношения може и дори трябва да се предвиждат особеностите на реакциите на хората с различен тип темперамент и адекватно да се реагира на тях.
Трябва да се подчертае, че не съществуват по-добри или по-лоши темпераменти. Всеки един от темпераментите се характеризира с комплекс от положителни и отрицателни свойства. По различен начин при всеки темперамент може да се развият всички обществено ценни свойства на личността. Затова главните усилия при контакт с човек трябва да бъдат насочени не към променяне на темперамента (което е невъзможно вследствие вродеността на темперамента), а на разумното използване на достойнствата и предимствата му с едновременно неутрализиране на отрицателните прояви.

КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България