Защо децата стават агресивни и как да се справим с това?
Ще се съгласите, че всички деца се раждат добри, невинни, малки създания, еднакво копнеещи за любов. Как и кога нашите малки “ангелчета” се превръщат в капризни, агресивни, сърдити, затворени, манипулиращи, измамни същества? В кой пухкав малчуган е заложено проклятието да стане наркоман, алкохолик или убиец? Защо на една и съща травма (а тя винаги е една и съща – липсата или недостигът на обич) едно дете ще реагира, стараейки се всячески да я спечели, друго ще стане жестоко и агресивно, а трето ще ни накаже скачайки от десетия етаж?
Откъде идва детската агресия?
Дали става въпрос за инстинкт? Или агресията е просто следствие от усещане за безпомощност? Дали агресията е присъща на децата от самото им раждане или те се научават да се държат агресивно? Психологията няма категоричен отговор на тези въпроси. Според някои автори агресията е вродена част от детската индивидуалност. Други смятат, че родителите задават грешния поведенчески модел на децата си. Повечето психолози обаче са на мнение, че днес агресията не е индивидуална слабост и провал във възпитанието, а по-скоро следствие от културните и социалните обстоятелства, формиращи ежедневието ни. Понякога обяснението на детската агресия е по-лесно – те просто още не владеят социалните умения и самоконтрола, нужни, за да изразят себе си и да владеят поведението си.
Агресивността е поведение, насочено към причиняване на определена вреда на друга личност. Това поведение предполага негативно отношение, болка, унижение, обида... (съзнателно намерение за причиняване на зло). Наличието на намерение за причиняване на вреда разграничава агресивните действия от другите действия, които, без да съдържат подобно намерение могат да причинят също вреда.
Още от най-ранна възраст могат да се открият различни прояви на агресивността, изразени с разнообразни средства и сила.
Агресивността е нормална част от развитието на детето. Във възрастта между 2 и 4 години повечето деца грабят играчки от ръцете на другите, удрят, ритат или си крещят до посиняване един на друг от време на време. Понякога причината е просто страх - детето може да нападне, ако например се чувства изместено от друго дете. Други възможни причини се дължат по-малко на инстинкт и повече на конкретни обстоятелства.
В тази възраст детето усвоява много нови умения от рязането с ножица до говоренето със сложни изречения. Това лесно може да го накара да се почувства претоварено от всичко, с което се опитва да се справи и това да избие в бой с някое приятелче. Ако детето скоро е тръгнало на детска градина, то трябва да привикне да е далеч от дома и ако в добавка към всичко това се почувства пренебрегнато или сякаш не получава достатъчно внимание, то може да отреагира като се сбие с първото дете, което му се изпречи на пътя. А понякога детето просто е гладно и уморено и тъй като не знае какво да направи в такива моменти, реагира с хапане, удряне или внезапно избухване.
Кои фактори обуславят агресията?
Детето
Конкретният темперамент на детето и вече усвоените от него социални умения имат определящо значение за способността му се справи с агресията в себе си и околните. Темпераментът (или характерът) е тази част от личността, за която се приема, че е генетично обусловена.
Д-р Юлия Дончева, PhD
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














