Тогава видях бялата светлина и оттам нататък почнах да предчувствам лоши неща, да предвиждам. Аз не го исках това. Виждах и хубави неща, казвах на мои приятели какво да правят и те станаха милионери. Имах много кураж да помагам.
Все ми тежеше за първото ми дете, защо е умряло. Все се питах защо Господ ми е взел бебето. Аз не можех да го проумея, една-две години не можех да го приема.
Когато се запознах с мъжа ми, майка му и сестра му се опитваха да ни разделят. В стремежа си те почнаха да му говорят, че аз не мога да имам деца. Един месец преди да посетя Даниела много се изплаших, защото сестра му роди и на втория ден детето й умря. Това много ме разстърси, почувствах се като разрязана на две, като смачкана, принизена, меко казано унижение. Аз имах чувството, че на мен за втори път ми вземат детето.
Исках да не ме е страх. Майка ми ми беше създала много комплекси. В очите на хората винаги съм изглеждала най-най. Хората ме слагаха на пиедестал, а аз не бях там.
Когато си дадох децата на майка ми за доста месеци и после си ги взех, видях че тя ги беше превърнала в мое копие и тогава изпаднах в адска паника. Това беше ад, пълен ад, най-лошото време. След това тя дойде при нас за няколко месеца, говореше на мъжа ми срещу мен. Аз винаги се подчинявах, исках да променя себе си, съгласявах се и после късно реагирах. Затварях се в себе си. И избухвах след като нещата са минали. Гледах в земята, не говорех, станах сприхава заради това, че майка ми беше направила дъщеря ми свое подобие. Чувствах, че съм изпуснаа нещо много важно, което да ми даде богат живот. Аз исках емоции, а сутрин ставах и бях труп. Толкова години се потисках емоционално, плачех в леглото. Мъчно ми беше, че майка ми не може да ме разбере. Когато децата ми бяха за дълго при нея, аз бях мъртва, тогава се намразих много.
Все слагах мъжа си на първо място и не се поддържах, всичко правех за него. Аз все бях на заден план. А хората си мислеха, че аз го командвам.
Нямах сили да спортувам.
Страх ме беше и се завивах през глава, страхувах се от смъртта като остана сама, нещо да не се случи на децата ми. Бяха изкарали голямото ми дете, че е болно от левкемия, оказа се грешка. После правиха операция на малката ми дъщеря. Аз се обвинявах, че не съм взела правилното решение, че имам грях, че аз съм виновна.
Имах чувството, че съм изчерпана, че съм дала всичко от себе си. Чувствах се непрекъснато уморена.
Чувствах, че ръцете не са мои, че са някак тежки и около главата не е мое.
Две години преди прегледа кола щеше да смачка мъжа ми пред очите ми. Аз не бях аз, все си връзвах черни вързалки. И когато отидох при Даниела още бях в шок от това.
продължава в следващия брой
Даниела Николов,
RSHom (NA), ССН
Класически хомеопат с 12-годишна практика, завършила Лондонски Колеж по Класическа Хомеопатия
Тел: 630-788-6462
11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”
