През цялото време бях ядосана и го потисках. Все нещо исках и не знаех какво, все бях недоволна.
Растяха ми странни дълги косми на различни места по тялото.
Имах брадавици на няколко места.
Имах камък в бъбрека и пясък от дете.
С черния дроб не бях наред отдавна, нещо се превърташе, нещо ме стържеше отвътре.
Поучих сърдечен удар от мислите на една моя приятелка, че съм болна от рак. Много вярвах на хората, ужас!
Имах сънища, че мъжът ми ми изневерява и ми се надсмива. Имах чувството, че ако това се случи наистина, аз ще го приема, но ще умра.
Казвах си: Трябва да се оправя, инак ще скачам от някой етаж. Когато се разделихме с първия ми мъж, търсех скала да се хвърля отнякъде. Мислела съм си какво ли ще стане, ако скоча.
Имах и херния.
Страх ме беше да се събличам гола пред хората, умирах от срам да отида на лекар.
Имах чувството, че някой ме дебне и казва: „Ти няма да бъдеш щастлива”. Чувствах, че хората не ме приемат.
Много ми течеше кръв от носа.
Даниела ми даде лекарство и след месец и половина бях на проследяване.
Честно да си кажа, преди да отида при нея изобщо не исках, мъжът ми ме заведе насила. Не исках да си признавам, че имам проблем. Преди да тръгна ревнах, защото не исках някой друг да ми оправя живота, да се надявам на някой друг. И това, че сега описвам всичко с подробности, е изключителен напредък за мен. Но все пак се чувствам длъжна да изкажа благодарността си и в същото време това може да бъде и в полза на някой друг.
Няма какво толкова да обяснявам, просто ще кажа, че за това кратко време аз се почувствах много по-добре. Интересно беше, че сексуалното ми желание се беше увеличило и отслабнах доста! Това не съм си и помислила, че е възможно с хомеопатия. Имах желание за тичане.
Лечението продължи още няколко месеца и после аз преустанових, мислейки че съм стабилна, въпреки че Даниела отбеляза, че има още какво да се желае за камъка в бъбрека и черния дроб, и че три-четири месеца не са достатъчни за пълно оправяне при хронични проблеми, били те физически или психологически-емоционални.
След няколко месеца се случи така, че батко ми почина внезапно и оттогава мензисът ми стана адски нередовен, закъсняваше с цял месец.
Сутрин не ми се ставаше, въпреки че вече не спях по цял ден така както преди първото хомеопатично лекарство.
Пак започнах да се срамувам от това, което бях в момента. Не бях аз.
Дори забелязвах, че нямам вкус.
В къщи беше разхвърляно, мръсно, неприятно, гадно, не знаех мъжът ми как ме търпи.
продължава в следващия брой
Даниела Николов,
RSHom (NA), ССН
Класически хомеопат с 12-годишна практика, завършила Лондонски Колеж по Класическа Хомеопатия
Тел: 630-788-6462
11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”
