Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Въпрос: Здравейте, г-жо Дончева, имам голямо притеснение и Ви моля за съвет. Моят син хапе и като хапе го прави до кръв! На мен ми е трудно, не се отделям от него нито за миг и въпреки всичко пак успява да "гризне "някое дете. Хапеше наред, не само ако някой му вземе играчката или за нещо се ядоса. Нито обясненията помагат, нито хапане от моя страна. Много ми е притеснено. Аз съм винаги до него и предотвратявам, доколкото това е възможно, хапането, но след седмица той тръгва на ясла и съм обезпокоена да не нарани някое дете, как ще реагират лелките на това, да не го бият и неща от този сорт.
продължение от миналия брой

За възрастната реакция изглежда като сбиване, но всъщност детето се учи да защитава и отстоява своето - никой не твърди, че това е правилният начин, но в даден момент е единственият, който детето знае и може да приложи. Понякога то дори не може да каже: “Хайде да играем!”, а просто грабва чуждата играчка. Контролирането на подобни случки чрез силата на родителя или посредством наказание не учи детето на нищо добро, а в добавка го предизвиква да обмисля начини “да си го върне” следващия път. По-резултатната реакция е просто да отделите и разсеете детето от ситуацията, предизвикваща агресията му.
Хапането като агресия
Хапането се появява при малките деца обикновено, когато им никнат зъбките или (колкото и да е чудно), когато искат да проявят любовта и привързаността си. Много е вероятно малкото ви съкровище просто да иска да ви целуне, но понеже не знае как, то хапе. Уместната родителска реакция би било спокойното, но ясно обяснение: “Не бива да хапеш - така боли!”. Когато хапането се случва между малчугани, те трябва веднага да бъдат отделени един от друг със същото обяснение. Никога не хапете детето в отговор, надявайки се така да му покажете какво ви е причинило - детето още няма съзнание за това, че вие имате чувства, различни от неговите. Дребосъкът не само няма да разбере посланието ви, но и ще се уплаши от агресията, която вижда във вас. Ако извикате от болка, отново ще уплашите детето, което още дори не познава чувството за вина и нуждата от извинение.
От 2 - до 5 - годишна възраст
На тази възраст и при проява на достатъчно разбиране, в повечето случаи родителите забелязват намаляване на агресията в поведението на децата си. Едно от най-съществените обяснения на това подобрение е вече усвоената способност за общуване и изразяване на мисли, чувства и потребности. От полза за вас и вашето спокойствие ще е да знаете какво да очаквате на този етап от развитието на детето си. Така ще сте по-склонни да проявите разбиране. На тази възраст детето все още е убедено, че всичко и всички “се въртят около него” и няма съзнанието, че съществува и друга гледна точка.
Малките децата са на принципа всичко или нищо. Те не могат да разберат, че никой не е “само лош” или “само добър”.
На този етап децата все още не са в състояние да мислят за последствията.
Децата имат нужда от точни и ясни указания как да постъпват в различните ситуации - тези указания трябва да бъдат повтаряни достатъчно често.
Малките деца не са в състояние да различат “измисленото” от “истинското” - всичко, което виждат по телевизията, за тях е истинско и правилно.
Различните деца приемат “знаците” в общуването по различен начин. Възможно е към вашето дете да се приближи друго с идеята за обща игра, а вашият дребосък да възприеме ситуацията като враждебно натрапване, целящо отнемане на играчките му. Дори и да опитате да поясните ситуацията, дребосъкът ще срещне трудности в разбирането й по “вашия” начин - това не е достатъчно основание да се откажете.
Децата хапят, удрят, дърпат - някои деца се развиват като истински разбойници. Свидетели на такива действия най-често майките, родителите, им иде да потънат в земята от срам. Какво му става на нашето малко, земно ангелче? Майката се чувства бясна и безпомощна едновременно.


продължава в следващия брой

КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България