Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Въпрос: Здравейте, г-жо Дончева, имам голямо притеснение и Ви моля за съвет. Моят син хапе и като хапе го прави до кръв! На мен ми е трудно, не се отделям от него нито за миг и въпреки всичко пак успява да "гризне "някое дете. Хапеше наред, не само ако някой му вземе играчката или за нещо се ядоса. Нито обясненията помагат, нито хапане от моя страна. Много ми е притеснено. Аз съм винаги до него и предотвратявам, доколкото това е възможно, хапането, но след седмица той тръгва на ясла и съм обезпокоена да не нарани някое дете, как ще реагират лелките на това, да не го бият и неща от този сорт.
продължение от миналия брой

Когато едно дете се бие, блъска, щипе и хапе, много често реакцията на родителите е срам. Те се питат - къде сгреших? Досега детето ни беше толкова кротко и приятелски настроено. Дали няма да стане лош човек или непослушко?
Гневът е съставна част от порастването.
Няма страшно. Избухванията в ранна детска възраст са нещо нормално. Ако нещо не се получава така, както едно дете си е представяло, то го завладява яд и разочарование и си излива гнева на предметите около него или в най-лошия случай върху децата край себе си. Как едно момче или момиче ще реагират, е по-скоро въпрос не на пол, а на темперамент. Някои хленчат и плачат, други удрят веднага. Просто не могат да овладеят чувствата си. Не могат да изразят гнева си с думи.
Понякога децата се блъскат, удрят или хапят без определена видима причина. Същността по-скоро се състои в това, че е щастлива, че и се обръща внимание - някои деца се гневят само от чиста скука. Ако родителите влизат в играта им, може да доведе до повторения. Ако някой е разбрал, че ако блъска, хапе или удря другият ще спечели интереса на възрастните, скоро няма да се откаже! Избухванията служат подсъзнателно да направляват вниманието на околните към себе си.
Добрият родител съумява да контролира прекалената детска агресивност, без да подтиска инициативността.
Много родители се безпокоят, че детето им е агресивно. Те трябва да са спокойни, защото агресията е нормална черта на детския характер, стига да не излиза от рамките на допустимото. Когато с времето детето се научи да я контролира, агресивността може да се превърне в положително качество и да стане синоним на амбициозност и целеустременост. Това зависи в голяма степен от отношението на родителите и от прилаганите възпитателни мерки.
Добрият родител съумява да контролира прекалената детска агресивност, без да подтиска инициативността. През различните периоди от живота на детето агресивността се проявява по различен начин. Малкото бебе, когато е гладно се сърди и плаче неистово, докато не се нахрани. Сърдитото едногодишно дете може да посегне да плесне майка си, ако тя му позволи. Към две годишна възраст ядосаният малък човек вече тропа с крака. Ако на 2-3 годишно дете някой му вземе играчката, то ще го ухапе или ще го цапардоса с лопатката по главата. Четири годишното дете вече е по-сдържано. Като начало ще поспори с този, който го е ядосал. Така детето постепенно контролира своята агресия. Когато поотрасне, то разбира, че е безсмислено да наранява своите близки и агресивните черти се проявяват в играта на войници, разбойници, кечисти. В игрите има строги правила, които детето спазва и така контролира своите чувства. В ученическа възраст игрите се заменят от спортни състезания, дискусии и съревнования, все дейности, изискващи агресивни инстинкти.
Неприличните думи са друга форма на изява на агресивните настроения. Има период около четвъртата година, когато на децата им доставя удоволствие да шокират възрастните с неприлични думи и дори псувни. Виждайки невротичната реакция на родителите си, те изпитват истинско удоволствие, че могат да влияят на настроението на околните и се опияняват от смелостта си.
Друга форма на агресивност е, когато детето хапе. Малкото дете, на което му никнат зъби хапе безобидно, защото го дразнят венците.



продължава в следващия брой

КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България