Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Въпрос: Здравейте, г-жо Дончева, имам голямо притеснение и Ви моля за съвет. Моят син хапе и като хапе го прави до кръв! На мен ми е трудно, не се отделям от него нито за миг и въпреки всичко пак успява да "гризне "някое дете. Хапеше наред, не само ако някой му вземе играчката или за нещо се ядоса. Нито обясненията помагат, нито хапане от моя страна. Много ми е притеснено. Аз съм винаги до него и предотвратявам, доколкото това е възможно, хапането, но след седмица той тръгва на ясла и съм обезпокоена да не нарани някое дете, как ще реагират лелките на това, да не го бият и неща от този сорт.
продължение от миналия брой

По-големите, които са весели и общителни и хапят от време на време при самозащита, също не трябва да ни безпокоят.
Друг е въпросът, когато едно дете хапе системно при всеки повод. Тогава трябва да се помисли какво тревожи детето. Може би вкъщи са прекалено строги с него или някой го тероризира. Или излива яда си върху другите деца, защото не може да ухапе малкото си братче, което плаче непрестанно. Някои са по-стеснителни, не са свикнали да общуват с други деца и виждат в тях заплаха.
При всички прояви на агресивност трябва да се търси причината. По принцип детето става агресивно, когато се чувства неуверено или си мисли, че го грози някаква опасност.
Как да разберем дали детето ни е твърде агресивно:
- Детето настоява да се изпълни всяко негово желание веднага. Ако това не стане, реагира бурно с викове, плач, захласване. По-големите вдигат скандали;
- Не разрешава никой да му пипа играчките и личните вещи;
- Обижда родителите и другите деца, като постоянно изтъква недостатъците им. Използва неприлични думи;
- Инициатор е на сбивания. То самото никога не е виновно и пламенно се защитава;
- Демонстративно чупи играчките, които не му харесват и хвърля храната, която не желае;
- Основната дума в речника му е “искам”;
- Налага своето мнение и никакви разумни доводи не могат да му го променят.
Какво можете да направите срещу агресията?
Единственият начин малкото дете да надрасне склонността си към агресия е: постоянство, ясни правила (дисциплина) и разбиране от страна на родителите.
Децата имат нужда да научат позитивните начини за справяне със спорните ситуации. Родителите и грижещите се за децата са хората, които могат (и трябва) да зададат (и покажат) правилния модел на поведение в една позитивна семейна (и социална) среда.
Конкретните стратегии:
От най-ранна възраст децата трябва да се учат на уважение към околните. Затвърдете у тях разбирането, че другите също имат нужди и желания, както те самите. Подкрепяйте своите думи със съответно поведение към околните. Личният пример е най-добрият учител.
Винаги търсете причината, отключила агресията на детето ви. По-важно от конкретната ви реакция е да откриете източника и да го елиминирате.
Когато откриете закономерността в агресивното поведение на детето, предупредете всички, които се грижат за него във ваше отсъствие (в това число и учителите от детската градина).
Обърнете внимание на средата - дали конкретна дейност или подредба в стаята предизвикват раздразнението на детето? Осигурете му достатъчно лично пространство. Ограничете играчките, предполагащи агресия - мечове, саби, пистолети…
Всички деца, особено агресивните трябва да имат оптимален дневен режим с достатъчно сън. Преумореното дете става нервно и агресивно.
Избягвайте възбуждащите храни - кока-кола, шоколад и др.
Реагирайте бързо. Опитайте се да отреагирате веднага, когато забележите, че детето ви става агресивно. Безполезно е да чакате да удари братчето си за трети път, преди да кажете “Стига” (особено пък ако сте го повторили десетина пъти през последния час).


продължава в следващия брой

КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България