Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Факта, че нашите мисли и емоции са отговорни за  повечето психични проблеми и разстройства е някак лесно разбираем и логичен. В последните две-три десетилетия обаче, водещи учени от Harvard, Yale, Duke, Stanford, Московския и др. университети и институти започнаха да изследват и установяват точно как мислите и емоциите ни причиняват и повлияват по-сериозни, остри или хронични и приемани до скоро за чисто физиологични заболявания. Откриват се и начините, с които чрез разбиране и овладяване на този психо-соматичен механизъм хората могат да се излекуват или поне състоянието им значително да се облекчи (т.е. “mind-body и holistic medicine”, “psychosomatic,” и “психо-физиологичен).
В тази статия няма да коментирам някои известни, но недотам изследвани от науката психични феномени. Известни научни факти са: Нашите мисли и емоции повлияват тялото ни чрез два механизма: нервната и кръвоносната системи. Мозъка ни като главен процесор и физически носител на нашата психика комуникира с тялото чрез нервната система, изпращайки нервни импулси до всички тъкани и органи и така повлиява тяхното поведение. По този начин мозъка въздейства на имунната система чрез нервните окончания достигащи до костния мозък, тимуса, далака, и лимфните възли (където се произвеждат белите кръвни клетки).  Влиянието на мозъка/психиката достига до всички жлези от ендокринната система, костите, мускулите, всички вътрешни органи, както и до стените на кръвоносните съдове. Чрез нервните окончания мозъка може да повлияе на поведението и състоянието на сърцето. С една дума мозъка/психиката ни “дърпа конците” на цялото ни тяло и неговите функции.  
Освен това самия мозък е жлеза. Той произвежда хиляди различни химикали и ги пуска в обръщение в кръвоносната система, за да циркулират из тялото и така да поддържат и контролират неговите функции.  За това се казва, че мозъка е най-съвършения аптекар – само той може (ако функционира оптимално) да произвежда съвършените за нас лекарства, да ги дозира и прилага перфектно точно там където и когато е необходимо. Психо-соматичната връзка е двупосочна. Мозъка не само изпраща, но и получава и обработва сигнали и информация от всички тъкани и органи, чрез нервните окончания и рецептори, които идентифицират химикалите освободени от тъканите.
Ще илюстрирам горното с един известен случай, описан в научно издание от Др. Бруно Клопфер още през 1957 г. Мъж с рак в много напреднала фаза, метастазирал из цялото тяло е бил лекуван по всички известни навремето начини, които са се оказали неуспешни. Пациента е бил в много тежко състояние на легло и докторите единодушно са му давали само няколко дена живот. Тогава човека е дочул за ново противораково лекарство – Кребиозен, в процес на експериментално тестване. Той е настоял да бъде включен в експеримента. Вземайки предвид, че така или иначе пациента умирал и нямало какво да загуби, докторите решили, да му бъде даден този медикамент. За тяхна огромна изненада обаче, тумора на пациента много бързо започнал да се свива драматично и той скоро бил изписан в добро състояние. Два месеца по-късно човека прочел някакви нови данни за експерименталния Кребиозен, изразяващи съмнение в неговите качества. За няколко дена тумора на този човек се възвърнал и състоянието му сериозно се влошило.  Докторите му разбрали психичния ефект (т.е. “плацебо ефект”) и го убедили, че са получили някакъв по-потентен вариант на лекарството и започнали да му инжектират дестилирана вода. Tумора oще веднъж се свил, пациента започнал бързо да се възстановява и бил в много добро състояние за седем месеца. Тогава отново попаднал на официален бюлетин съобщаващ, че “широкопроведените експериментални тестове са установили, че Кребиозен няма никакъв ефект като противораково лекарство.” Човека починал за два дена.
Има много други известни случаи на “мистериозно” разболяване (и умиране) или “чудотворно” излекуване, където връзката психика-тяло е била и по-видима, но противоречаща на някои общонаучни схващания.
Въпреки, че описаните по-горе механизми са добре известни на медицината в днешно време, много професионалисти продължават да са скептични по отношение на потенциала на психиката, както да причинява много сериозни заболявания, така и да ги лекува или облекчава, дори когато те са неподатливи на други “научно-обосновани” интервенции.  Поради тази нагласа многобройните документирани изцеления, необясними за официалната наука, биват наричани “мистериозни” и “чудотворни”.  Съществуването обаче на достатъчно голям брой такива “необясними” случаи всъщност само доказва ограничените обяснителни възможности на “официалната” наука и медицина.  Едно е сигурно – тези случаи са факт (от хиляди години) и много от тях са постигнати и добре документирани в днешно време от професионалисти работещи с психосоматични подходи.  Вместо обявяването им като “чудеса” и “необясними възстановявания” тези случаи би следвало да бъдат добре изследвани с достатъчно отворено съзнание, знание и разбиране.  Причините, довели до изцелението би трябвало да бъдат намерени, изучени и механизмите зад тях овладяни и използвани за лечението на много други страдащи. За щастие в днешно време този психо-соматичен “феномен” започва да се разбира и принципите му да се изповядват от все повече изявени учени не само в сферите на психологията, философията, източната и алтернативната медицина, но и изненадващо към тях се присъединяват все повече представители и от “официалната” медицина, квантова и ядрена физика, микробиология, физиология и други приемани за “точни” естествени науки. Това е и причината да се инвестират все повече средства за научни изследвания в престижни институции, създаване на програми за диагностика и лечение на базата на тези принципи.

Juliana Panova, Psy.D.
Clinical Psychologist
Director of International Psychological Services
Tel.: 847-219-6795
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
www.cps-chicago.com