Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Въпрос: Здравейте, г-жо Дончева, имам голямо притеснение и Ви моля за съвет. Моят син хапе и като хапе го прави до кръв! На мен ми е трудно, не се отделям от него нито за миг и въпреки всичко пак успява да "гризне "някое дете. Хапеше наред, не само ако някой му вземе играчката или за нещо се ядоса. Нито обясненията помагат, нито хапане от моя страна. Много ми е притеснено. Аз съм винаги до него и предотвратявам, доколкото това е възможно, хапането, но след седмица той тръгва на ясла и съм обезпокоена да не нарани някое дете, как ще реагират лелките на това, да не го бият и неща от този сорт.
продължение от миналия брой

Контролирайте детето си. Ако то наранява друго дете, може думите ви да не са достатъчни, за да го спрете. Трябва да отстраните детето си от “жертвата” и внимателно, но категорично да спрете насилието. Вашата роля е да проявите контрола, който на този етап липсва у детето ви. След време то ще е способно да осъществи този контрол само.
Когато вашето дете се намира сред други деца на същата или близка възраст, дръжте постоянно погледа си към тях. Вашата функция ще бъде същата като на съдията във футболния мач - да се намесвате винаги, когато нечии граници биват нарушени. Това е особено важно, за да не пострада някое от децата.
Добре е да разполагате с колкото се може повече играчки наоколо, с които да си играят децата. Бъдете готови да се намесвате при първата възникнала схватка.
Ако децата се сбият или някое опита да (или наистина) ухапе другото, разделете децата като поставите ясно “не” послание.
Ако вашето дете не схване посланието и продължи да напада или да хапе друго дете, осигурете и последствия. Като начало можете да погледнете строго детето право в очите и да му кажете: “Ръчичките и устата не са за удряне и хапане. С тях само милваме, галим и се храним”.
Затвърждавайте чувството за отговорност. Ако агресивността на детето ви доведе до повреждане на чужди неща или до бъркотия, детето трябва да помогне това да се оправи. То може да залепи счупена играчка, например, или да събере бисквитите или кубчетата, които е разхвърляло в гнева си. Не формулирайте това като наказание, а просто като естествено следствие от гневна постъпка - всеки трябва да го направи, след като е счупил нещо.
Също така се уверете, че детето е наясно, че трябва да каже “извинявай”, когато премине границата - дори ако трябва да го заведете за ръка до засегнатата страна и да го кажете вместо него. Извинението на детето може първоначално да звучи неискрено, но урокът ще намери почва у него.
Възнаграждавайте доброто поведение. Вместо да обръщате внимание на детето само когато се държи лошо, опитайте се да забележите и когато се държи добре - например, когато моли да си поиграе на компютърната игра, а не грабва направо мишката или когато отстъпва люлката на чакащо дете. Кажете му колко се гордеете с него. Покажете му, че самоконтролът и мирното решаване на конфликти са по-удовлетворяващи - и дават по-добри резултати, отколкото блъскането на децата. Сложете например специален календар на вратата на хладилника или на стената в детската стая и награждавайте детето с пъстър стикер, когато е съумяло да се сдържа.
Винаги оценявайте по достойнство, макар и малкия напредък: “Видях, че се подразни и беше прекрасно, че успя да овладееш гнева си”. За самите вас ще е по-добре да се фокусирате в доброто поведение на детето си, вместо непрекъснато да виждате грешките му.
Обясненията за последствията от агресивното поведение запазете за моментите, когато детето е спокойно - идеалното време за подобни разговори е вечер преди лягане.
Намерете нови приятели. Вземете предвид възможността приятелчетата на детето, към които е насочена агресията му, просто да не са подходящата компания за него. Ако ударите, хапането и грабенето на играчки се появяват главно при игрите с 2-3 едни и същи деца всеки път, може би е време да му помогнете да си намери други другарчета за игра.


продължава в следващия брой

КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България