Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

продължение от миналия брой

Той беше непредсказуем. Трябваше да съм сигурен, че кънките не са на пътя, когато той се връща вкъщи, това би го разярило. Ако не е това, ще е нещо друго. Моят радар стана доста добър. Той никога не ме е удрял, но аз си спомням, че винаги ме беше страх от това. Вбесяваше се, крещеше на майка ми, раздрусваше я пред нас. Сега знам, че я е удрял, но като дете ти не ги подозираш тези неща и тя е съчинявала истории за нейните наранявания. Това е нещо, което знаеш, но не искаш да признаеш.
Какви бяха задачите ти като дете вкъщи?
Да се опитвам да поддържам нещата спокойни. Да се справям с неговата неуравновесеност.
Имаш ли братя и сестри?
Една сестра, седем години по-малка. Тя не го виждаше така. Беше малкото момиче на татко.
Ти докога живя вкъщи?
След като завърших училище веднага отидох в колеж на няколко часа път. Издържах се със строителство. Срещнах съпругата ми последния семестър и се преместихме тук. Трябваше да я изкарам извън града, тя все още беше твърде уязвима. Започнах да строя къщи и работата върви доста добре.
Поддържаш ли връзки със семейството си?
Със сестра ми, нейното детство беше различно. С майка ми, но това е депресиращо, тя се е примирила с нейния живот.
А баща ти?
Опитвах се за известно време. Опитах да се намеся, за да спре да пие, беше бедствие, нахока ме, заплаши останалите, никой не може да го достигне.
Имаш ли страхове?
Не.
От нищо? Кучета, височини, вода, тъмно, паяци...
Не. О, тази снимка - сигурно сте я виждали. Тези мъже, работниците на Rockefeller Plaza обядват на носеща греда на огромна височина. Не мога да я гледам. Напълно ми омекват колената и после е трудно да си я махна от ума. Дори и сега, спомняйки си за нея.


продължава в следващия брой

Даниела Николов,
RSHom (NA), ССН
Класически хомеопат с 12-годишна практика, завършила Лондонски Колеж по Класическа Хомеопатия
Тел: 630-788-6462