Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Въпрос: Здравейте, г-жо Дончева, имам голямо притеснение и Ви моля за съвет. Моят син хапе и като хапе го прави до кръв! На мен ми е трудно, не се отделям от него нито за миг и въпреки всичко пак успява да "гризне "някое дете. Хапеше наред, не само ако някой му вземе играчката или за нещо се ядоса. Нито обясненията помагат, нито хапане от моя страна. Много ми е притеснено. Аз съм винаги до него и предотвратявам, доколкото това е възможно, хапането, но след седмица той тръгва на ясла и съм обезпокоена да не нарани някое дете, как ще реагират лелките на това, да не го бият и неща от този сорт.
продължение от миналия брой

Броят на децата, с които играе, също може да бъде проблем. Удрянето може да бъде например начин детето да привлече вниманието на деца, които не го забелязват.
Ограничете телевизията. Невинно изглеждащите анимационни филмчета и някои други така наречени детски предавания често са изпълнени с викане, ритане, хапане, скубане, блъскане и удряне. Така че опитайте да проверите програмите, които детето ви гледа, като просто ги гледате с него - особено ако детето ви е склонно към агресия. Ако в програмата има нещо, което не одобрявате, говорете с детето за него “Видя ли как момичето блъсна приятелчето си, за да вземе каквото искаше? Това не е хубаво, нали?” (Американската асоциация на педиатрите препоръчва децата на възраст между 3 и 5 години да не гледат повече от час-два “качествена” телевизия на ден - още една причина да избягвате това предаване за в бъдеще).
Ограничете времето, което детето ви прекарва пред малкия екран, и подбирайте разрешените за него предавания и филми. Отделяйте време заедно да гледате избраните предавания и коментирайте образите - така ще дадете правилна насока на детското възприятие.
Избягвайте филми със сцени на насилие. Понякога те се приемат твърде буквално и стават пример за подражание.
Помогнете на детето да разбира чувствата си. Макар децата на възраст 3-4 години да започват да разбират какво са емоциите, те често не схващат разликата между тях и не знаят по какъв начин най-добре да ги изразяват. Има много чудесни детски книжки, които окуражават децата да разпознават емоциите си и да говорят за тях. Да помогнете на детето да даде име на това, което чувства, ще го накара по-малко да изразява с действия емоциите си.
Не прибягвайте към строги мерки и физически наказания. Ответната реакция в тези случаи е непослушание и агресивно поведение.
Постарайте се да сте спокойни. Нервният и агресивен родител не е добър възпитател. Освен родител, бъдете и приятел на детето.
Опитайте се откровено да откриете дали вие самите не провокирате с нещо агресията на детето.
Не реагирайте прекалено емоционално на неприличните думи. Така ще засилите интереса му. Спокойно обяснете, че това не ви е приятно.
Никога не давайте повод на детето да си мисли, че ще постигне желаното с гневни изблици. Независимо от реакцията му, не позволявайте това, което вече сте забранили.
По време на гневен изблик не влизайте в спор с него. Изчакайте да се успокои и след това поговорете приятелски.
Страхът от избухване на детето не трябва да е причина винаги да отстъпвате. Ако разбере, че неговите пристъпи на ярост постигат целта си и желанията му се изпълняват, то ще ви манипулира и ще избухва целенасочено.
Ако детето се държи агресивно с другите деца, помислете дали не го тревожи нещо вкъщи. Може играчките да са му малко или чувства липса на внимание, особено, ако има малко бебе или сте твърде заети професионално.
Запомнете, че с малки изключения конфликтите между деца на тази възраст са практически неизбежни.
Много важна характеристика на тази възрастова група е също неспособността да се възприемат логични обяснения - това трябва да бъде направено на по-късен етап от развитието. През този етап е напълно нормално детето да прави нещата просто поради факта, че мама или татко го изискват.


продължава в следващия брой

КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България