Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Въпрос:
Четох напоследък няколко материала, в които се казва, че има значение кой поред си се родил. Г-жо Дончева, има ли нещо вярно в това?
Филип Я. - Плевен
Детето в семейството
Всеки един от нас си мисли, че семейството му е идеално и че ще бъде такова за цял живот. Да, но не винаги обръщаме внимание на малките неща, които след време съсипват всичко.
В психологията на семейните, на междуличностните отношения, в семейства с две и повече деца се отделя голямо внимание. Основание за това са често възникващите чувства на ревност и съпътстващите ги прояви на съперничество между децата, които понякога прерастват в непрестанни и ожесточени “войни” помежду им.
Каин убил родния си брат Авел от завист и ревност. Оттогава на земята са принесени хиляди подобни жертви, а милиони братя и сестри днес живеят като куче и котка. Дори когато пораснат, много братя и сестри подсъзнателно се страхуват от посегателство върху личното им жизнено пространство от страна на техните най-близки хора. А това може да доведе до патологично чувство на самота, загубване на усещането за тил и опора, комплекс за малоценност, неврози, неоправдана агресивност, хронични депресивни състояния, неспособност за адаптация към нови колективни условия.
Много дълго детето е абсолютен егоист. То не желае да дели родителската грижа за него с никой друг. Затова чувства тревога всеки път, когато го наказват, когато са му обидени, когато хвалят съседското дете или по някакъв друг начин му дават да разбере, че то не оправдава очакванията им. А когато в дома се появи бебе, първородното дете лесно може да реши, че то не е било достатъчно добро, послушно, талантливо, старателно и затова вие сте решили да си вземете още едно дете, за по-сигурно, понеже първото не е достатъчно сполучливо решение. Ето защо, дори когато пораснат, децата в семейството несъзнателно се възприемат като конкуренти и в отношенията им има толкова малко търпимост. Освен това, децата в едно семейство не само се ревнуват взаимно, но и се пазят едно от друго, защото несъзнателно се страхуват братът или сестрата да не нарушат собствената им зона на душевен комфорт.
По-големите и по-малките деца в семейството рядко живеят в мир и любов и по-често се борят ожесточено за пространство, вещи, родителско внимание. Ако липсват конкретни възпитателни действия, взаимното им неприемане може да стигне до ненавист с всички произтичащи от това последствия, понякога доста сериозни. Как да ги научим да се обичат взаимно?
Още по време на бременността родителите трябва да се погрижат за доброто бъдещо отношение между децата, за да не се стигне до изразяване на ненавист и злоба от по-голямото дете.
Появи ли се новият член на семейството, по-големите деца трябва да делят вниманието и любовта на родителите си. Затова е и съвсем нормално те да ревнуват. Този процес е силно изразен при децата между 1,5 и 4 годинки. В този период детето започва да се отделя от родителите и се опитва да спечели симпатиите им. И точно в този момент новороденото застрашава сигурността на по-голямото дете. При деца по-малки от една година и деца по-големи от пет този проблем не е толкова силно изразен и приемат по-лесно факта, че си имат братче или сестриче.
Влияние на ранното емоционално и социално развитие
Емоционалните връзки в първите години от живота на детето полагат основите за изграждане на бъдещите модели на взаимоотношенията му с хората. Първата и най-важна връзка възниква между бебето и майката (или човекът, който поема основните грижи за него след раждането). Тя се превръща в трайна привързаност с достигането на 8-9 месечна възраст. До края на първата година от живота си бебето я интегрира в собствения си психичен свят като първи модел на човешките взаимоотношения.
Привързаността се характеризира със силна взаимна зависимост, висок интензитет на чувствата и е от жизнено значение за емоционалното и социално развитие на детето. От качеството на тази връзка зависи появата на доверие у бебето към майката, което е определящ фактор за изграждане на способността за свързване с други хора от заобикалящата среда.

продължава в следващия брой

КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България