Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Въпрос:
Четох напоследък няколко материала, в които се казва, че има значение кой поред си се родил. Г-жо Дончева, има ли нещо вярно в това?
Филип Я. - Плевен продължение от миналия брой

Най-малкото расте в ситуация, съвършено различна от тази на другите деца. За родителите то е по-специално - като най-малкото, то заслужава особено отношение. Последното дете е най-малкото, поради което най- много се нуждае от грижи, докато другите братя и сестри вече са самостоятелни, пораснали, завършени. Поради това то най-често расте в по-топла атмосфера в сравнение с останалите. Тази ситуация поражда у него редица черти на характера, които по свой начин определят неговото отношение към живота. Към това се прибава още едно обстоятелство, което, изглежда, е доста противоречиво. За никое дете не е приятно винаги да минава за най-малкия, на когото никой не се доверява, на когото не бива да се казва нищо. Това го дразни толкова много, че то най-често се стреми да покаже всичко, на което е способно. Стремежът му за власт се изостря. Поради това най-малкият често става човек, който се задоволява с най-доброто, и развива у себе си стремеж да надмине всички. Ако е невъзможно да надмине по-големите, тогава може да се уплаши, да стане страхливец, който винаги хленчи и търси да избяга от задълженията си.
Близнаците
Близнаците най-малко са изложени на детската ревност. Обратно, те взаимно си оказват голямо влияние и в голяма степен се изявяват като отделен екип - понякога дори се усещат като един човек. Те се забавляват от това, че хората трудно ги различават, често пъти се притичват на помощ един на друг по време на изпити или в детските бели. Техните братя, сестри или съученици много малко са в състояние да им влияят. По този начин те развиват в себе си прекрасни навици за работа в екип, но понякога им е много трудно да се разделят, дори когато става дума да подредят собствения си личен живот.
Адлер твърди, че всяка позиция създава специфични проблеми, с които детето трябва да се справи.
Детската ревност
За съжаление, родителите рядко се обръщат за консултантация именно по повод конфликтни ситуации или при хронична ревност между децата в семейството. Обикновено те търсят помощ за едно от децата - по-грубото и затвореното, предполагайки, че ако променят неговото асоциално поведение, ще подобрят ситуацията в семейството като цяло. По-често родителите се безпокоят за второто дете. Основният проблем на тези деца е, че биват отглеждани като образцов пример. Съгласявайки се, че първородното дете не съответства напълно на техните идеалистични представи и очаквания, родителите искат второто дете да стане най-умното, най-доброто, най-красивото, най-най-най... От друга страна, на колкото и години да е второто дете, то винаги е в положението на по-крехкото, по-нежното, детето, което е винаги под опеката не само на родителите, но и на по-големия брат или сестра и следователно, не чувства собствената си значимост, нерядко то няма самочувствие, има ниска самооценка и оттук следва бунт, сбивания, караници. Случва се, когато братята и сестрите се карат, те така да се блъскат, дърпат, хапят, дърпат за косите и пищят, че родителите ги чуват и от другата стая. Ясно е, че такова поведение е адресирано повече към родителите, отколкото един към друг. Трябва ли тогава да им се обръща внимание? Няма прости решения на този проблем, не съществуват. Важно е обаче да се помни, че някои конфликти могат да изиграят положителна роля, при условие, че не стигат прекалено далеч. Стресове и кавги се случват, защото именно чрез тях се преминава на ново, по-стабилно ниво на взаимоотношения. Но децата правят това прекалено неумело, затова се нуждаят от помощта на родителите си.
Съвети и препоръки
В повечето случаи родителите трябва да избягват ролята на арбитър в сблъсъците между децата. Но ако те са ви намесили в караницата, дайте възможност на всяко дете да изкаже своето оплакване или обида от другото, а след това помолете едното дете накратко да изложи същността на оплакването на другото, за да се убедите, че то е чуло всичко и го е разбрало правилно. Нека след това децата напишат списък на възможните начини и пътища за решаване на конфликта.


продължава в следващия брой

КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България