Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Г-жо Дончева, доколко самочувствието влияе на живота на човека, като цяло, работа, семейство, кариера?
Катя С.

Високото, но и реалистично мнение за самите нас лесно може да ни донесе повече професионални и лични успехи, това са факти, потвърдени от нови изследвания.
Извършеното от американски учени и психолозите от Университета на Флорида проучване на над 7000 души е показало, че хората, които са били с по-високо мнение за себе си като млади, са успели в живота в много повече случаи, отколкото тези с по-ниско самочувствие.
Разликата е драстична и не се отнася само до професионалната реализация на човек. Хората с високо самочувствие като млади са по-успешни и в личния си живот, твърди статията за изследването, публикувано в Journal of Applied Psychology.
Терминът “самооценка” е съвкупност от разнообразни чувства, допълват авторите. Случаите на т.нар. нарцисизъм се изключват от статистиката, защото тук става дума за погрешна представа за собствените ни възможности.
Взети са под внимание само онези хора, чиято самооценка в голяма степен отговаря на възможностите им.
Хубаво нещо е самочувствието. Когато го имаш. Самочувствието означава самоуважение. То е необходимо, за да живееш в мир със себе си и околните, защото който уважава себе си, не може да не се отнася по същия начин и с тези, с които животът преплита пътя му.
Самочувствието е път към успех в живота
Eдна от основните причини за тревожните разстройства е ниското самочувствие. Самочувствието е начинa, по който чувствате и мислите за себе си и начинa по който се справяте с мнението на другите за вас. Самочувствието е пътят, по който вие преценявате себе си и своите възможности. За жалост много хора не успяват да разберат своята значимост и качествата, които притежават. С две думи казано - тревожността и страхът дърпат назад всеки с ниско самочувствие, до моментa, до който започне да оценява себе си.
Постоянната тревожност може да причини проблеми по много начини. Тя може да ви спре да се занимавате с неща, които обичате. Вие може да се почувствате като човек, които е изолиран от живота, като постоянно се питате - защото животът помага на другите, но на вас, не. Тревожността може да ви спре да се занимавате с неща, за които имате неоспорим талант. Тревожността може да ви втълпи, че се отнасяте неправилно към света около вас и сте неспособен да поддържате нормални отношения с другите.
Едно от леченията, подходящи за тревожността, е фокусирането върху ниското самочувствие и коригиране на грешките, които създават постоянните тревоги и напрежение. Това е форма на когнитивна - познавателна терапия, която създава умения, които да променят формирането на погрешни мисли и представи за самия себе си. Тук се набляга и върху промяна на поведението. Навиците стават други, вие започвате да усещате, че има начин да осъществите мечтите си, само ако промените поведението и отношението към себе си и другите.
Завършеността на човешкия характер и психика започва със себеусещането, самоосъзнаването и личното възприятие на всеки от нас като отделни единици и като част от Цялото. Себеусещането на човека зависи само от самия него, а не от някой друг или от нещо друго. Себеусещането е определението, което човек би дал сам за себе си, ако се погледне от гледна точка на термин, необходим да бъде обясняван с думи. А иначе по въпроса какво е човекът и каква е неговата същност има толкова мнения, че може без преувеличение да се каже: колкото са мислителите и епохите, толкова са и представите за човешката същност.
Самочувствието е система от субективни усещания, свидетелстващи за една или друга степен на физиологическия и психологическия комфорт. Включват в себе си както качествена обща характеристика, така и субективни преживявания. Липсата или излишъкът водят до дискомфорт /без значение дали го осъзнаваш или не/. Всъщност може би двете са проявление на едно и също нещо, или поне би трябвало да бъдат, за да има баланс. Осъзнатото себеусещане създава самочувствие. Дори значението на съставните думи на двата термина на пръв поглед означават едно - чувство и усещане. Все пак обаче думите са две, следователно смисълът е различен на двете понятия. Самочувствието е надграждане на себеосъзнаването. Самочувствието ни не е ниско, когато критериите за оценка не са прекалено високи, когато няма необоснована критика и прекомерно изискващи амбиции. Идеите на личността са в основата за формирането на реално и полезно самочувствие.
Себеопознаването помага за откриването на причините за ниската самооценка, която пък води след себе си ниско самочувствие. Много често неправилно създадената представа за нас самите ни кара да бъдем склонни към недооценяване, а в последствие и до подтискане на качествата и уменията, изграждащи нашата индивидуалност. Причините за ниската самооценка могат да бъдат най-различни. Често пъти нейните корени са в ранното детство. “Остави, все едно нищо няма да направиш!, “И какво ще излезе от тебе?” - подобни твърдения са доста потискащи. Особено тежко се понасят, когато са изречени от най-близките хора. Те формират неувереност по отношение на стойността на собствената ни личност. Човек реално е способен да извлича максималното от и положителните, и от отрицателните си качества. Самопризнанието и себеуважението са първото необходимо нещо, за да осъзнаем себе си като положителни герои и да започнем да извличаме положителното от отрицателните си страни, да ги превръщаме все повече в положителни, да осъзнаваме влиянието им върху същността ни и влиянието на същността ни върху света около нас.
Децата се чувстват много по-неуверени във външния свят, ако не усещат подкрепата на родителите си вкъщи. Като логично следствие, неувереността в детството може да се пренесе и в зряла възраст, а това определено не е печелившо поведение за успех в живота. Ето защо е важно да се помага на децата от ранна възраст да развиват чувството си за собствено достойнство и висока самооценка.

продължава в следващия брой...