Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

продължение от предишния брой

По стъпките на Дон Кихот
Ханеман започнал нападките си към медицинската практика по негово време в началото на 1784 год., спечелвайки си лоша слава, насмешка и отхвърляне от страна на колегите му. Австрийският император Леополд изненадващо починал през 1792 год., след като му били извършени четири поредни кръвопускания за 24 часа по повод висока температура и подуване на корема. Ханеман подложил на публична критика лекарите на императора и продължил да се обявява на висок глас срещу кръвопускането, макар че самият той бил обявен за убиец, защото отказвал на своите пациенти това “благо”. (Междувременно той отново започнал да практикува, но и този път за кратко, тъй като скоро се почувствал съвсем безпомощен поради неефективността на наличните лечебни методи и затрудненията да осигури адекватни доходи чрез тази си дейност.) Той, жена му и петте им деца живеели в една-единствена стая и в отчайваща бедност. Всяка нощ Ханеман до късно превеждал книги, което било основният му източник на доходи, а дните си посвещавал на търсенията си на по-ефективни методи за лечение. През този период той си създал и “безполезния” (по собствените му думи) навик да пуши лула. По това време Ханеман вече се занимавал задълбочено с хигиена и диетология, защитавал идеята за консумацията на колкото е възможно по-малко месо и препоръчвал козето и овчето мляко за сметка на кравето.
Прозрението
1791 година се оказва преломна в развитието на неговото мислене. Той вече бил наясно с ограничените възможности и дори опасностите, с които била свързана медицината в този и вид, но не можел да предложи по-добра алтернатива. Прозрението го осенило, когато превеждал един труд на Кулен, наречен “Материя медика”. В него авторът излагал мнението си, че антималарийните свойства на кората от хина (от която се произвеждал хининът) се дължат на горчивия й вкус. Ханеман знаел, че много други горчиви билки не били активни срещу маларията. Тогава той за пръв път сторил нещо, което щял да прави още много пъти през живота си и което демонстрира присъщата му почтеност и огромна любов към познанието - експериментирал върху себе си.
Така открил, че кората от хининово дърво (от която впоследствие приготвил хомеопатичното лекарство China - хина), предизвиква у него, здравия човек, същите симптоми, които лекува у болните от малария.
Това наблюдение го насочило към откритието на първия закон на хомеопатията - законът за подобието, който гласи, че “Подобното се лекува с подобно”.
Горе-долу по това време Ханеман започнал да печели слава и като психотерапевт. Тогавашните лудници представлявали просто пристройки към затворите, а душевно болните хора били натъпквани в тесни помещения и хранени оскъдно. Нещо повече, те били изоставяни от лекарите, които смятали, че лудостта е заразна. Вместо да бъдат лекувани, психично болните били връзвани с вериги, бити с пръчки, посетителите на приютите се забавлявали, като ги дразнели и закачали.

продължава в следващия брой...