Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

продължение от предишния брой

Първият истински приют за душевно болни бил открит от Ханеман в Георгентал, където херцог Ернст Гота му предоставил за тази цел едно крило от своя замък. Отначало приютът бил предназначен за по-състоятелни пациенти. Първият от тях бил известният писател Клокенбринг от Хановер, който страдал от тежка форма на мания, оказала се изключително трудна за лечение от тогавашните прочути психиатри. За седем месеца Ханеман го излекувал напълно. Това бил първият случай, когато психично болен пациент бил лекуван с нежност, човеколюбие и състрадание, а не с насилие.
След този епизод, пришпорван главно от финансовите затруднения, Ханеман отново започнал да митарства от едно селище в друго, яростно нападан от лекари и аптекари. Практиката му да си приготвя лекарствата сам провокирала тяхната завист и аптекарите възбудили съдебно дело за ограничаване на това му право. За съжаление, противниците му спечелили делото и съдът забранил на Ханеман да разпространява саморъчно приготвени от него лекарства. Междувременно при едно от преместванията си Ханеман загубил новородения си син в злополука с каретата, при която и синът му Фридрих (единственият член на семейството му, който по-късно станал хомеопат) също пострадал.
Първа слава
По време на епидемията от скарлатина през 1800 година, Ханеман получил възможност да демонстрира ефективността на новия тип медицина, открит от него и основан не само на Закона за подобието, но и на концепцията за силно разредените и потенцирани лекарства. Ханеман предизвикал сензация с успешното прилагане на Belladonna в хомеопатични дози за лечение и профилактика на скарлатината. Той отново станал обект на нападки, заради това че поискал скромно възнаграждение за откритието си (което било съвсем разбираемо, като се вземе предвид бедността, в която живеел), макар че на бедните пациенти давал Belladonna безплатно.
В 1810 година Ханеман публикува първото издание на най-важния си труд “Органон на лечебното изкуство”.
Тази книга полага основите на неговия нов подход към лекуването, включително Закона на подобието, принципа за даване на едно единствено лекарство в потенциран вид и във възможно най-малка доза и в лекуването само с лекарства, които са били доказани от здрави хора-изпитатели. В следващите няколко години Ханеман доказал много лекарства лично и с помощта на семейството си, а след 1814 год. групата му (която се наричала “Съюз на изпитателите”) се увеличила с включването на най-близките му приятели и колеги. Сред тези изпитатели били и първите му ученици Грос, Щапф, Хартман и Рюкерт.
Нов успех Ханеман постигнал в 1813 год., използвайки хомеопатия при лечението на болните от коремен тиф по време на епидемията сред Наполеоновите войници, която се разразила след нахлуването им в Русия. Епидемията много бързо достигнала Германия, където Ханеман лекувал болните в първия стадий на болестта с Bryonia и Rhus toxicodendron.

продължава в следващия брой...