Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

продължение от предишния брой

Това било използвано като повод за нови атаки от аптекарите, заради нарушаването на произнесената срещу него съдебна присъда. В 1820 год. градският съвет на Лайпциг забранил на Ханеман да практикува хомеопатия.
Гоненията срещу него достигнали връхната си точка през 1821 год., което принудило Ханеман да се пресели отново, този път в Кьотен. Там той се ползвал от протекциите на херцог Фердинанд Анхалт-Кьотен, който бил негов пациент и който му позволил да практикува като лекар и да ползва собственоръчно приготвени лекарства. (Германия по това време представлявала рехав съюз от отделни херцогства и градове-държави, всеки от които имал свои собствени закони.)
Трудът дава плодове
В продължение на десетина години в Кьотен Ханеман имал възможността да практикува свободно и да развива идеите си на спокойствие. При него идвали пациенти от цяла Европа. Съпругата му Йохана, дарила го с 11 деца, починала в 1830 год. от тежко белодробно възпаление, но за Ханеман продължили да се грижат дъщерите му Шарлоте и Луизе. Той работел съвместно с д-р Теодор Мосдорф, негов студент и асистент, когото Ханеман осиновил.
През това време Ханеман достигнал нов етап в разбирането си за хроничните болести и развил концепцията за миазмите. Той публикувал откритието си в 1828 год. в първото издание на “Хронични болести”. Въпреки че концепцията му била добре приета от най-близките му поддръжници Щапф, Грос, Херинг и фон Бьонингхаузен, повечето хомеопати я отхвърлили като твърде пресилена и недоказана. Зад гърба на Ханеман д-р Тринкс се договорил с издателя му да забави публикуването на книгата и това било само едно от многото препятствия, които трябвало да преодолява в развиването и разпространяването на новата система.
В 1831 год. хомеопатията пожънала нов триумф, този път по време на холерната епидемия, тръгнала от Русия и бързо разпространила се на запад. Алопатичната медицина се оказала безсилна пред жестоката болест. Лекарствата, които Ханеман използвал - Camphora, Cuprum и Veratrum - и до днес са сред главните лекарства, използвани по време на холерни епидемии.
Ханеман се свързал със следващия си асистент - енергичният д-р Готфрид Леман, който се превърнал в най-верният му помощник. Но той бил все по-недоволен от “псевдохомеопатите”, които работели в Лайпциг и околностите му и охладнявал към тях все повече и повече. В 1833 год. в Лайпциг била открита първата хомеопатична болница под ръководството на д-р Мориц Мюлер. Нейните основатели се надявали по този начин да се сближат с добилия международна известност Ханеман. В началото Ханеман наистина бил много ентусиазиран, дори подпомагал болницата финансово. Но след заминаването му за Париж в 1835 год. клиниката изпаднала в тежко финансово състояние и в 1842 год. била затворена.
Мелани
Така стигаме до последната глава от живота на Ханеман, която наподобява любовен роман. През 1834 год. красивата и жизнерадостна парижанка Мари Мелани д’Орвил - Готие предприела дълго пътешествие до Германия, за да бъде прегледана и лекувана от Ханеман под предлог, че страда от невралгични болки.

продължава в следващия брой...