Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

продължение от предишния брой

(По-късно Мелани признава, че истинската причина за пътуването бил интересът й към новата медицинска система на Ханеман и любопитството спрямо нейния прославен основател.) Мелани се представила за 32-годишна, макар други да казват, че била на 35 (тя трябва да е била Phosphorus!). Тя бързо спечелила сърцето на 80-годишния вдовец и само три месеца след първата им среща двамата се оженили.
Ролята на Мелани в живота на Ханеман е много противоречива. След осем десетилетия, преживени в битки, бедност и нещастия, Ханеман получил възможност да се наслади на залеза на живота си заедно с младата си, красива, заможна и от влиятелно семейство съпруга, която се постарала да го запознае с много членове на френското висше общество. От друга страна, Мелани успешно изолирала съпруга си от неговите деца до края на живота му. Тя убедила Ханеман да отиде заедно с нея в Париж, говорейки му за очакващите го там сладък отдих и ласкателства от страна на френските благородници, сред много от които хомеопатията се ползвала с голямо уважение. Но когато, след дълго и изнурително пътуване, най-сетне пристигнали в Париж, тя убедила Ханеман да започне да практикува отново. Това вероятно е било много изтощително за престарелия Учител, но ние трябва да сме благодарни на Мелани, тъй като по този начин той получил възможност да експериментира и усъвършенства метода за прилагане на LM потенциите.
Мелани изучавала изкуството на своя съпруг и работила като негов асистент след обяд, а преди обяд ръководела делата на семейната клиника за бедни. Тя дори си отпечатала визитни картички с името “Д-р Мелани Ханеман, първата жена-лекар във Франция”.
Ханеман спечелил огромна слава и успехи във Франция и завършил работата си по “най-пълноценния и най-добър метод за лечение”, който описал детайлно в шестото издание на ”Органон”-а. Ръкописът вече бил в ръцете на издателя му, когато в 1843 год. Ханеман умира на достолепната възраст 88 години. Мелани е обвинявана за умишленото възпрепятстване на публикуването на това изключително важно издание, както и за това, че погребала съпруга си с тайна церемония в семейната им гробница.
Нашият учител
В края на това повествование за живота на Ханеман си заслужава да се спомене за великите качества на неговия характер, към които ние, хомеопатите, неговите интелектуални наследници, се стремим. На първо място, Ханеман е бил невероятно упорит и последователен в преследването на истината. На всяка стъпка при развиването на своята система той се сблъсквал с огромно неодобрение и оскърбления. Ханеман често бил обект на нападки от страна на ортодоксалните медицински власти, които използвали всички законови и политически средства, за да го спрат. В списанията по онова време се печатали убийствени клеветнически критики срещу него и метода му. Те само го стимулирали да усъвършенства системата си. Писмата, открити след смъртта му, обаче, разкриват колко силно е страдал Ханеман от това нескончаемо и незаслужено преследване.

продължава в следващия брой...