Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

продължение от предишния брой

Второ, неговата почтеност ярко се подчертава чрез решението му да изостави медицинската практика, когато открил, че тя вреди на хората и да се опита да издържа многолюдното си семейство с оскъдните хонорари от превеждането на книги. Той демонстрира тази почтеност, правейки нещо, за което тогавашните лекари и аптекари не можели дори да помислят - той експериментирал върху себе си лекарствата, които давал на своите пациенти. Това ни подсеща за друга негова достойна за възхищение добродетел - неговото изключително трудолюбие. Освен че разработил цяла нова медицинска система и доказал близо 100 лекарства, той написал около 70 оригинални труда по химия и медицина и превел 24 произведения от английски, френски, латински, италиански. Не на последно място, той бил много скромен. Ханеман написал на своя приятел д-р Щапф следното: “Бъди колкото е възможно по-умерен в хонорарите, които приемаш. Аз не ги обичам, аз чувствам, че съм просто един честен и искрен човек, който не прави нищо повече от това да изпълнява дълга си.”
Ханеман имал, за жалост, и някои недостатъци, които до известна степен възпрепятствали разпространението на хомеопатията и от които ние, съвременните хомеопати, трябва добре да се поучим. В последните години на своя живот той станал нетърпим към всякакви възражения и се отнасял с подозрение към всеки, който не бил абсолютно съгласен с него. Той казвал: “Този, който не следва абсолютно точно моите стъпки, който се отклонява дори на косъм вляво или вдясно, той е изменник и аз не бих искал да имам нищо общо с него.” Д-р Грос, един от първите и най-добри ученици на Ханеман, споделил с учителя, че смъртта на детето му го навела на мисълта, че хомеопатията не може да се справи с всички болести. Ханеман никога не му простил за тези думи. Той отблъснал много от своите последователи със своята непреклонност и нетърпимост, макар да е вярно и това, че той се чувствал предаден от много от тях.
Милиони хора дължат излекуването си на най-големия гений в историята на медицината. Въпреки че към хомеопатията огромен принос имат и великите му последователи - фон Бьонингхаузен, Херинг, Кент, Липпе и другите - Ханеман полага основите, открива законите и принципите, върху които е изградено всичко останало.