Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Г-жо Дончева, напоследък слушам много да се говори
за лечение с музика, има ли такова нещо
и до колко то е вярно, благодаря!
Иванка Василева, Силистра


Много хора ползват музиката (успокояващата или друг вид музика), за да релаксират и станат по-оптимистични. Изследователите смятат, че музиката стимулира естественото състояние на тялото “да се чувства добре” органически. Като стимулиращ резултат се наблюдава подобряване на кръвообръщението, стабилизиране на кръвното налягане, пулса, дишането и стойката на тялото. Музикотерапията се използва за излизане от определени състояния, като стрес и скръб, и за лечение на разстройства като депресия, шизофрения, аутизъм при децата и за диагностициране на психично-здравните нужди. Музикалната терапия обединява областите на музиката и терапията за осигуряване на креативно лечение и среда. По-специално, музикотерапията комбинира музикални модулации с хуманистични, психодинамични, бихевиорални и биомедицински технологии за помагане на клиентите в постигането на терапевтични цели. Тези цели могат да бъдат психически, физически, емоционални, социални или духовни по природата си. Проблемите и нуждите са адресирани едновременно през терапевтичната връзка между клиента и музикотерапевта, и директно от музиката сама по себе си. Музиката е най-бързата, лесна и приятна връзка с висшите светове. Не само да слушаме, но и да си пеем. Пейте си повече, пейте от сърце, няма толкова голямо значение дали правилно пеете, стига да извира песента от душата ви, тогава е истинска. Аз самата от много малка пея. Но напоследък забелязвам, че забравям да го правя, хващам се само когато ми е тъжно. И музиката ме спасява. Понякога идва точно навреме, било уж случайно чута от някъде, уж случайно ти се завъртяла някаква песен в главата ти. За различни моменти е необходима различна музика, най-добре е да се вслушаме във вътрешното чувство какво ни подсказва, кое ни е нужно. Човек трябва по всяко време да носи мелодия в сърцето си, навсякъде да звучи спонтанно в него при каквито и да било обстоятелства. Така околният мраз се стопява, а тъмнината бяга. И всичко, което му се вижда мрачно, чрез вътрешната музика постепенно се разсъмва, повдига те и те пренася в красиви светове.
Още няколко хилядолетия преди Христа, считаният за основоположник на всички съвременни науки Хермес Трисмегист е можел с музика да вдъхновява хората и да събужда Доброто в тях. Питагор е учил учениците си да слушат “хармонията на сферите”, а по българските земи е ходил и лекувал с музика Орфей - укротявал е зверове (вътрешни и външни), посвещавал е в тайните на Всемира. В по-ново време у нас е дадена лечебната медитация с движение - Паневритмия.
Музикалните упражнения не само прогонват страданията и мъката, но могат да повлияят и върху тялото.
“Който пее, зло не мисли” - гласи българската поговорка и затова българският народ от столетия пее и свири, и то при всички условия. А Мъдрецът ни напомня: ”Музиката от най-стари времена се прилага като метод за трансформиране на енергиите и за лекуване. Пеенето е зов на човешката душа към природата. Като отзивчива тя изпраща своите разумни, съграждащи сили към човека да му помагат по-скоро да оздравее.” “Който знае да пее както трябва, той може да лекува и себе си, и ближните си. С различна музика се лекуват различни болести...”
Първите писмени сведения относно приложението на музикотерапията с лечебна цел са открити в стари египетски папируси, а възникването на първите теории е свързано с времето на разцвет на гръцката антична култура. Още в древен Рим е било познато възбуждащото и успокояващото действие на музиката, целящо преодоляване на лошото настроение и овладяване на омразата и гнева.
И по времето на Ренесанса музикотерапията е предмет на внимание - подчертава се добрият и ефект срещу меланхолията.
През 18-и век музикотерапията вече е утвърден метод за лечение на афективните разстройства и меланхолията. До втората половина на 19-и век, когато настъпва отлив, следствие от нарастващия престиж на фармакологията и широко разпространения монопол на психоанализата.
След Втората световна война музикотерапията преживява истински разцвет - създават се много школи с различни насоки на развитие.
В САЩ музикотерапията се развива в три насоки: психоаналитична, социалнопсихологична и емпирично-клинична. В Русия е създадена принципно нова технология за използване на тайнствените сили на лечебния звук - енергоинформационна музикотерапия. Неин автор е Рушел Блаво, коригирал здравето на стотици хора по света.
Многогодишните клинични изследвания потвърждават метода на Рушел Блаво и разработената от него технология за безлекарствено въздействие на човешкия организъм, която събужда естествения потенциал за самоизцеление, присъщ на живата материя.

продължава в следващия брой...