Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Г-жо Дончева, напоследък слушам много да се говори
за лечение с музика, има ли такова нещо
и до колко то е вярно, благодаря!
Иванка Василева, Силистра

Изследванията, проведени от Рушел Блаво, му позволили той да създаде собствена лечебна музика. В резултат на продължителните наблюдения и изследвания той стига до извода, че за лечението на различните заболявания е необходимо да се подбира не само определена мелодия, но задължително и инструментите, на които ще се изпълнява тя.

Дефиниция на музикотерапия:
“Музикотерапия е използването на музика и/или музикални елементи (звук, ритъм, мелодия или хармония) от страна на квалифициран музикотерапевт, при работата му с клиент или група в процес, чиято цел е да подпомогне и насърчи общуването, взаимоотношенията, ученето, мобилизирането, изразяването, организираността и други подобни терапевтични приоритети, с цел да отговори на определени физически, емоционални, умствени, социални и когнитивни нужди.
Под формата на превенция, рехабилитация или лечение, музикотерапията си поставя за задача да развива потенциала и/или възстановява функциите на индивида, така че той да може да постигне едно по-добро ниво на интра- или интер-персонална интегрираност и по този начин един по-пълноценен живот.”
Музикотерапията се използва за въздействие върху хора с физически, емоционални или умствени проблеми. В някои университети на запад предлагат магистърска степен по музикотерапия. В някои български университети също се четат лекции по тази специалност. Съществуват също множество организации, които изследват музикотерапията. Например: Българска асоциация по музикотерапия, Американска асоциация по музикотерапия и др.
Музиката се използва от праисторически времена за предизвикване на екстаз и ентусиазъм, за подбуждане на агресивност, за водене на бой, за успокояване или изразяване на чувства, за подпомагане на общуването, за лекуване и т.н.
Според изследванията някои чувства - например радост, тъга, любов, копнеж, спокойствие, често се събуждат от музика, а други като гняв, страх, ревност и завист - не. Въздействието на мажорните и минорните акорди, на темпото, гръмкостта, ритъма, хармонията и мелодията върху човешките афекти и поведение също е било обект на изследване. Бързото темпо, изглежда, е най-мощният елемент в създаването на възбуда, а експресивността на музиката се дължи по-малко на мелодиите, отколкото на ритъма и темпото.
Тоналните и ритмичните модели въздействат върху координацията, равновесието, телесния ритъм и творческите или естетическите реакции, както и върху различни настроения. Смята се също, че музиката разширява обема на вниманието, намалява стреса, улеснява себеизразяването, стимулира асоциациите и въображението и помага на процеса на запомняне.
В музикотерапията пациентите могат както да слушат, така и да изпълняват. Музиката се използва и в комбинация с танцови движения. Дори хора със сериозни нарушения имат полза от музикотерапията.
В болниците и кабинетите на психолози, консултанти и лекари музиката успокоява, намалява тревожността и спомага за създаването на терапевтична атмосфера. Терапевтите използват музиката и за подпомагане изследването на личността, като най-често музикотерапията се използва при деца с умствена изостаналост и с физически недъзи. Създадени са голям брой програми, които се прилагат при хора на различна възраст и с различни способности.
Музикотерапията е много ефикасна при невротични разстройства, дискинезия на жлъчния мехур, гастрит, повишена киселинност, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, заболявания на опорнодвигателния апарат и при усложнения от черепно-мозъчни травми. Светът е пълен със звуци - високи и ниски, приятни и не толкова приятни. Една мелодия дразни, друга успокоява.
През ХХ в Европа учените описват благотворното влияние на звуковите музикални вълни не само върху психоемоционалното състояние на човека, но и върху физиологическите функции на организма му. Ако човек получава удоволствие от мелодия, се подобрява неговото кръвообращение, регулира се дишането, намалява възбудата.
Доказано е, че музиката се възприема от всички живи организми. Звуците, в това число и музикалните, се улавят от слуховите рецептори, постъпват по нервните влакна в мозъка и там детайлно се анализират. След това мозъкът ги предава на целия организъм - разширяват се или се свиват кръвоносните съдове, променя се кръвотокът, вследствие на което се променят пулсът и честотата на дишане. Музикалните звуци чрез своите вибрации действат на тъканите на организма.

продължава в следващия брой...