Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Г-жо Дончева, търся Вашата компетентна помощ относно стреса, който ни залива отвсякъде, на работното ни място,  в семейството, а сега и с тази Световна криза.
Кажете как да се справяме с него?
Калоян Коев - Русе


В литературата понятието стрес се е появило преди век и половина. През 1936 година в списание “Nature”, в раздел “писма до редактора” е публикувано съобщение от канадския физиолог Ханс Селие със заглавието “Синдром, предизвикван от различни повреждащи агенти”. Още като студент Х. Селие обърнал внимание на факта, че различни инфекциозни заболявания имат сходно начало: обща умора, загуба на апетит, температура, болки в ставите. По-нататъшните експерименти показват, че и други вредни въздействия (изгаряния, замръзвания, ранявания, отравяния и други), заедно със специфичните за всяко от тях последствия, предизвикват комплекс от еднотипни биохимични, физиологични и поведенчески реакции. Х. Селие предположил, че съществува обща неспецифична реакция на организма към всяко вредно въздействие, насочена към мобилизация на защитните сили на организма. Тази реакция той нарекъл Стрес. Ханс Селие открил три стадия на развитие на стреса.
Първи стадий - реакция на тревога, която се изразява в мобилизацията на ресурсите на организма.
Втори стадий - на съпротивлението, по време на който организмът за сметка на предишна мобилизация успешно се справя с вредните въздействия. В този период се наблюдава повишена устойчивост към стрес. Ако действието на вредните фактори дълго не може да бъде отстранено или преодоляно, настъпва третият стадий - на изтощението. През този период приспособителните възможности на организма намаляват, той по-лошо се справя с новите вредни въздействия на околната среда, увеличава се опасността от заболяванията.
Понятието “стрес” е претърпяло съществени изменения и днес се използва много широко. То означава не само реакции на физически вредни въздействия, но и на всякакви събития, предизвикващи отрицателни емоции. През 1956 г. Х. Селие публикува книгата “Стресът в живота”, в която дава определение на стреса като “неспецифична (физиологична) реакция на организма на всякакви изисквания, предявени към него”.
Изследванията и книгите продължават и ще продължават.
Българите сме тревожна нация. Политическите, икономическите и социалните промени, които съпътстват живота ни, дават своето отражение. Негативите се допълват и от последиците за домакинствата, които носи със себе си световната икономическа криза...
Над 13 на сто от българите годишно се оплакват от тревожни разстройства на психиката. В Белгия например този процент е около 6, в Германия и Италия - около 5 на сто. Страховете и напрежението, съпътстващи ежедневието ни, са в състояние да освободят демоните на стреса и депресията. Какво прави тогава българинът?
Депресивните състояния от различен вид и острият хроничен стрес са най-често срещаните психични заболявания, от които страда българинът.
Колкото и банално да звучи думата “стрес”, всеки от нас страда от последиците от натоварения начин на живот.
Все по-често срещаме фразата, че съвременният човек живее в постоянен стрес. Дори това да е така, има много неща, които можем да направим, за да намалим вредните последици за здравето си.
Как да запазим своето емоционално равновесие и да не се предадем на депресията?
Стресът в живота ни е неизбежен. В ежедневието си ние се сблъскваме с многообразни ситуации и непрекъсната необходимост от правене на избори, всеки от които е до някаква степен стресиращ. Стресът е нормален спътник в ежедневното ни функциониране. Той не може да бъде избегнат и може, при определени обстоятелства, да доведе до нарушения в телесното и психичното ни функциониране.
Има многобройни дефиниции за стреса. Същественото е, че избраната дефиниция трябва да отразява динамичността на състоянието. Това, което е стресиращо за един човек в определен момент от живота му, може да не е стресиращо в друг момент. Стресът може да се разглежда като баланс между изискванията от заобикалящата ни среда (стресори) и индивидуалните способности за справяне (буфери) с тези изисквания. При наличие на тежък стресор и неадекватни способности за справяне нивото на стрес ще бъде високо. Обратно, когато буферите са по-силни от стресора, то нивото на стрес ще бъде ниско. Трябва да се има предвид, че този баланс не е постоянен и може да се променя всеки ден или дори всеки час. Според този модел има два начина за редуциране на стреса: намаляване на външните стресори и повишаване на способностите за справяне с него.
Според данни на Световната здравна организация, броят на хората, които се нуждаят от психологическа помощ, нараства по-бързо дори от броя на страдащите от сърдечно-съдови и онкологични заболявания.

продължава в следващия брой...