Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

продължение от предишния брой

Тези промени са очаквани и включват част от философията и учението на Терапевтичните общества, Half-Way House, Recovery - философия, чийто модел е повлиял на много подобни центрове и структурата на тяхната работа
Инспириран от този опит, моделът на Защитен дом търси да поддържа ”социалните и психологически” предпоставки за проблема и тяхната локализация. Рехабилитационната посока на възстановяване е отдалечаването на зависимия от психологическите и социални обкръжения, предварително свързани със загубата на контрол, дисфункционалния и негативен стил на живот на клиентите.
Пълната ”поведенческа детоксификация” е необходима за първоначалната стъпка във възстановяването. Резидентите трябва не само да се отделят от психофармакологичните ефекти на злоупотреба, но трябва също така да се откъснат от хора, места и неща, свързани с тяхната употреба. Това отделяне е нужно, за да улесни постепенното присъединяване на новия резидент към нови и успешни модели за справяне - основен компонент на рехабилитационния процес.
На участниците се осигурява достъп до социалната реалност, практикуване на адаптивни умения, прозрачност на комуникацията и минимизиране на стресовите фактори. Социално-ролевите модели подкрепят и стимулират по-доброто интегриране в значимите контексти - семейна среда и социум.
Клиентите участват във възстановителна среда, близка до тяхното ежедневие, изискваща много повече отговорности. Програмата предлага супервизия на клиентите, като те имат достъп до различни типове информация и нови успешни умения. Препоръчват се афективни поведенчески преживявания, които ще им помагат в процеса на промяна и живот, свободен от ПАВ. Програмата е гъвкава и съответна с нуждите на отделния клиент.
1. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ, ИНТЕГРИРАНИ В ПАРАДИГМАТА НА ЗАЩИТЕН ДОМ
1.1. Съчетаване на различни подходи, основаващи се на утвърдени възгледи за успех при рехабилитацията на зависимости
1.2. Мулти-дисциплинарен подход, широк набор от умения и техники, които са съответни на индивидуалните нужди на клиента
1.3. Индивидуален подход към спецификите на нуждите на всеки един участник
1.4.Последователност от грижи, приемственост и последователност при стимулирането и поддържането на пълноценен самостоятелен живот на участника в програмата
III. АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА В СТРАНАТА
В последните 10 години наркоманиите се оказаха едно от най-големите предизвикателства за България, като тенденцията към момента е популацията от злоупотребяващи, предимно с хероин  и с други вещества, все по-бързо се маргинализира и се изразява с ранно отпадащите от училище и засилваща се криминализация. Това е увеличаваща се група, предимно млади хора, които се нуждаят от социални, правни, образователни и други видове услуги. Цената, която плаща нашето общество е твърде голяма и в комбинация от ранна употреба на ПАВ, води до нуждата от помощ и лечение..
Наркотиците станаха част от нашата култура и ежедневие. Те присъстват в живота ни, независимо дали приемаме съществуването и остротата на проблема и му отделяме необходимото внимание. Те проникват навсякъде и никой, независимо от социалния статус, образование, материална задоволеност, не е предпазен от сблъсък с тях.
Трудно е да се каже колко са поразени от нарко-бума в България. Проучвания на НЦН показват, че употребяващите хероин са над 50 000 души, други 300 000- 400 000 пушат марихуана, около 250 души годишно умират от предозиране на наркотично вещество, което приемат. В същото време само 8 процента се обръщат към специализираните служби за помощ и лечение.В страната ни вече има добре разработен черен пазар, в който фаворити са канабисът и хероин, а през последните няколко години и амфетамините.
Ситуацията у нас, а и в други страни показва, че употребата отначало на разрешени /алкохол, тютюн/, а след това и неразрешени дроги започва в юношеска възраст, а напоследък и по-рано. Възрастта на първите контакти с дроги - 12-14 години за марихуана и 14-16 за хероин.Все по-често се срещат 16-17 годишни младежи с тежка форма на зависимост, висока степен на социална дезадаптация и богата криминална биография. Всеки трети ученик поне веднъж е присъствал на събиране, на което са употребявани наркотични вещества, всеки четвърти има познат, употребяващ редовно наркотици. Това става на фона на стабилно високо ниво на консумация на тютюн и алкохол. Около 9% от учениците от гимназиалния курс пият редовно.
Но може би най-лошото е, че все още липсва имунитет срещу едно такова заболяване на нашето общество. Хроничният недостиг на обективна и точна информация по проблема много бързо се засилва със сензационните материали на медиите, които властват над здравия разум, страхът от наркотика и презрението към неговите жертви заместват трезвия анализ на реалната ситуация.
Знанието само по себе си не е достатъчно надеждна преграда пред такова социално зло като наркоманиите.

продължава в следващия брой...