Мъжката пауза и хомеопатичният подход към нея

продължение от предишния брой

На почти 20% от хората вече е поставена диагноза за тежко психическо разстройство.
Човек, постоянно подложен на стрес, може да достигне до фаза на хронично състояние, водещо до депресия.
• При едни стресът има психични прояви - развиват се неврози, фобии.
• При други се провокират заболявания на вътрешните органи. Последното психиатрите наричат маскирани или соматични (“сома” - тяло) последствия от стреса.
Най-често стресът са “крие” зад сърдечно-съдовите проблеми (хипертония, исхемична болест на сърцето, инфаркт), язва на стомаха и дванадесетопръстника, астма. Според статистиката, повече от 35% от болните от някакво хронично заболяване в основата на своята болест имат “лош” стрес, който може да доведе до депресия.
Стадии на стреса
Реакцията към стрес се развива във времето и преминава през няколко етапа. При продължаващ стрес всеки следващ етап е по-тежък от предходния. При по-лек стрес човек преминава от етап на етап. При тежък и внезапен стрес може директно да се премине към по-късен стадий.
Стадий 1 - Човек изпитва лека тревожност. В много случаи, например, при преминаването на по-висока длъжност или поемането на нова роля (раждането на дете е свързано с поемането на роля на родител), човек се чувства изправен пред ново предизвикателство и се мобилизира, за да се справи с него. Обичайно мотивацията тук е висока и нивото на енергия е адекватно за справяне със стреса. Обикновено е налице период на “меден месец”, в който стресът повишава производителността (в най-общ смисъл) и усещането за добре свършена работа у човека.
Стадий 2 - ако нивото на стрес продължава да се повишава, човек започва да изпитва ефектите от стреса върху ежедневното си функциониране. Може да има оплаквания от “затрупване с работа” или “невъзможност за поемане на глътка въздух”. Тук стресът се превръща в дистрес, който се съпътства от преживяване за свърхнатоварване.
Стадий 3 - ако не се предприемат мерки за справяне със стреса, човек навлиза в третия стадий, в който най-честото оплакване е “колкото повече работя, толкова повече не се справям”. В този стадий често се наблюдават симптоми, свързани с хроничния стрес, като: избухливост, напрежение, главоболие и др.
Стадий 4 - крайният стадий води до чувство за “прегаряне”, което се характеризира с емоционално изтощение и усещане за снижени постижения. Този стадий може да се разпознае, ако човек бъде помолен да сравни как се чувства в петък след края на работния ден и в понеделник преди започване на работа. Ако изтощението продължи до понеделник и двата почивни дни не са били достатъчни за възстановяване, то става дума за “прегаряне”.
Стресът е универсален спътник в ежедневието ни. Когато е твърде голям или твърде продължителен, обаче или когато не разполагаме с адекватни механизми за справяне, той води до нарушения в телесното и психичното ни функциониране, които могат да се проявят под формата на различни заболявания. В ежедневието понятието “стрес” често се използва, за да обозначи състояние, което е свързано с дискомфорт, но не изисква кой знае какво внимание. Това, обаче, не е така. Последиците от прекомерния или продължителен стрес са сериозни и колкото по-рано се вземат мерки за овладяването му, толкова по-добре и по-удовлетворени ще се чувстваме в ежедневието си.
В България кои са най-засегнати от стрес?
Основните две групи, засегнати от стрес, са хората, които са силно амбициозни и градят кариера, втората група са така наречените перфекционисти - те търсят перфекционизма на работното място, в семейния живот, както и в хобито си, за съжаление. Изискванията, които ЕС поставя пред България и които ние си поставяме в момента, са също едни от факторите, които водят до стрес. Сред актуалните примери, който предизвика “масов стрес”, са проблемите около еврофондовете и евросубсидиите за България.
За кое поколение адаптацията е по-трудна?
За младите е по-лесно да се адаптират към тези нива на стрес, тъй като организмът има много силни функции за защита към стресови ситуации, още повече то е израснало в условията на новата икономическа и политическа ситуация в България и е ваксинирано до някаква степен срещу стреса. Мисля, че стресът по-скоро засяга поколението, което наближава пенсионна възраст, когато конкретните изисквания на работната среда на ниво ключови компетенции, работа с компютър, владеене на чужди езици, адаптация към изискванията на чуждите компании и на пазара като цяло, са прекалено високи.