Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Кожата е нашата фасада, границата на нашето същество, най-големият ни сетивен орган. С нея сме почувствали за първи път топлината и ласката, с нея посрещаме студа и плесницата. Логично е на нея да се проектират голяма част от нашите проблеми, особено тези, свързани с отношенията ни. Дебелокож човек, казваме ние, за някой, който показва крайна нечувствителност; “начесах си крастата” - когато сме свалили задръжките си и/или сме изразили недвусмислено гнева и възмущението си. Сърбежи, обриви, екземи, псориазис, акне, стафилококови и гъбичкови инфекции - всичко това е върхът на айсберга, останалата огромна част от него се крие невидима за очите в тялото ни или психиката. Но вместо да се обърне към себе си и да си даде сметка “какво го сърби”, от векове наред човек е посягъл към мазила и помади, за да скрие проблемите си от света и от себе си. Така се е появила майката на всички хронични болести - псората. Всеки опит на жизнената сила да се изрази и нарушението да се изхвърли от организма, така че да не му вреди, е бил систематично потискан и като следствие - защитните механизми са отслабени. Артрит, астма, белодробни и сърдечни болести, епилепсия и Паркинсон, и всичко още, за което се сетите... дължи съществуването си на голямото потискане.
И слава Богу, че два века по-рано гениалният Ханеман е бил алармената камбана за пагубната посока, в която е тръгнало Човечеството.
Хомеопатията разполага с неограничени средства за лечение на псората и нейния израз върху кожата. На практика почти всяко хомеопатично лекарство, което се вписва в контекста на индивидуалния случай може да ни избави от кожните симптоми, заедно с това, което ги предизвиква. И все пак има някои хомеопатични лекарства, които имат особен афинитет към кожата.
С. е позната като най-мощното хомеопатично лечебно средство за пациенти с подобни проблеми. Алопатично (конвенционалата медицина) са я използвали през вековете за потискане на всякакви кожни проблеми, особено на крастата. Тя е и най-често изписваното хомеопатично лекарство. Казват, че лошите хомеопати я предписват често, добрите - също. С. не е едно от най-лесните предписания. Ако тя не се даде на място и навреме, може да доведе до изключително обостряне, без последващо подобрение на кожните проблеми.
Никога няма да забравя моя пръв “хомеопатичен” пациент. Той страдаше от някакво неизвестно на дерматолозите кожно заболяване, беше се лекувал с месеци в Медицинска Академия, беше изпил с кофи антибиотици, беше опитал и много алтернативни методи, но без успех. Страданието му се изразяваше с внезапно “изригване” на кожата на различни места по тялото му, отваряха се рани, дълбоки колкото клечки за зъби, а около отвора се оформяше валче. Картината приличаше досущ на кратер на вулкан. А лавата, както знаете, съдържа предимно сяра. С., помислих си още щом го видях. Интервюто (прегледът) само попълни липсващите парченца на пъзела. Човекът си беше изобретател, машинно масло имаше и на гърба си. Апартаментът му приличаше на битак за машинни части и излезли от употреба електронни уреди, чакащи търпеливо поредното гениално хрумване на пациента ми.

продължава в следващия брой...