Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Г-жо Дончева, търся Вашата компетентна помощ относно стреса, който ни залива отвсякъде, на работното ни място,  в семейството, а сега и с тази Световна криза.
Кажете как да се справяме с него?
Калоян Коев - Русе

продължение от предишния брой...

Важното е да имаме желание да си помогнем и да опитваме различни спортове, масажи, йога, музикотерапия или каквото друго изберем. Някои най-добре се отпускат и забравят за проблемите, като танцуват. Вече има най-различни танцови школи - за класически, за латино танци, за български народни танци. Поне живеещите в големите градове имат тези възможности и е недопустимо да се оплакваме от еднообразие и скука в живота си, просто, защото ни е домързяло да се огледаме за възможностите. Всеки може да намери своя начин за релакс, своето място, където да се отърси от стреса на ежедневието. В противен случай свръхнатоварването - психическо и физическо, дават своето негативно отражение. После се питаме защо ни е връхлетял този или онзи здравословен проблем. Всичко всъщност е започнало с психическо напрежение и стрес. Азиатците казват, че ние, европейците, носим на гърба си миналото и това ни тежи. В същото време миналите събития вече не могат да се променят. Защо тогава ние се тревожим, мислим ги и ги преживяваме отново и отново. Докато азиатците казват: “Карма. Така е трябвало да стане и така е станало!” и продължават напред. Има една притча за двама монаси, които вървели и срещнали красива девойка, която не можела да намери брод през река. Единият от тях я взел на ръце, пренесъл я и я оставил на другия бряг. Другият го порицал, че не е трябвало дори да докосва красивата девойка, защото това противоречи на монашеския обет. Тогава отговорът бил: “Приятелю, аз само я пренесох, а ти продължаваш да я носиш в себе си.”. Така и ние, българите, страдаме много от това, че носим миналото на плещите си.