Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

продължение от предишния брой

Всеки, който разбира поне малко от хомеопатия, би направил същото предписание. И наистина С. му подейства перфектно - бързо, меко и трайно. Кожата му оздравя и пациентът ми беше безкрайно щастлив, че може отново да се занимава със своите изобретения.
За общо съжаление, не винаги лечението протича по този начин. Понякога, за да стигне до върха на айсберга, жизнената сила има доста работа под повърхността. И затова се иска търпение, както от страна на болния, така и от страна на неговия лечител.
Бисер, на 44 години, страда от невродермит от 1992-ра година. Червените сърбящи ивици се усилват при допир и чесане. Засегнатите места са предимно сгъвките на ставите, но също и на всяко място от тялото му, което се притиска или е подложено на триене. При силно притеснение, стъпалата му стават твърди  и болезнени. Симптомите силно се влошават от топло време, лято и подобряват леко при по-хладно време.
Винаги е бил притеснителен и с ниско самочувствие, но нещата излезли от контрол след служебни неприятности и разочарование от приятели. Не можел да се защити, преглъщал яда и безсилието, което избивало в сърбежи. Поради намаленото му самоучвствие започнали проблеми в сексуалната сфера, което пък допълнително го смазало. От притеснение гласът му затреперва, усеща пресъхване в устата и пресядане. Тревожен е за бъдещето, не може да заспи, не заспива от страх, че няма да може да заспи и се обрива.
Л. не свърши кой знае какво, затова пък Ст. (едно от главните лекарства за потиснат гняв), го подобри значително. За няколко месеца пациентът се чувстваше доста добре. Сърбежите бяха намалели обратно пропорционално на повишеното самочувствие и настроеиие. Но всяка разправия или скандал го връщаше назад и обривите отново се появяваха, вярно, не както преди, но все пак го безпокояха. И тъй като модалностите на сърбежа отговаряха на С., пък и той в край на краищата е най-голямото лекарство за потискане, му го предписах в потенция 30 С. С това се видя краят на дългогодишното заболяване на пациента ми. Една година по-късно той се появи, само за да получи по-висока потенция от същото лекарство. Беше ми приятно да наблюдавам промяната в него - смачканият индивид бе отстъпил място на един ведър и с чувство за хумор мъж.
Милена, на 59 години, идва при мен с псориазис от 1 година, с онези страховити кожни изменения, които приличат на изгорено място, покрити с дебели, сухи кори, които се цепят до кръв. Преди две години е загубила едната си дъщеря при нещастен случай, а няколко месеца по-късно започват съдебни неприятности с малката, тогава именно се появява и псориазисът. Изключително неспокойна, не може да спи, плаче, получава сърцебиене. Взема успокоителни, които не й помагат особено, успокоява се само, когато плете. Топлокръвна, все й е топло, сърбежите се успокояват малко на по-хладен въздух.
И. й върна съня и я успокои малко, след К. бр. започна като че ли да се подобрява и кожата. Но както знаете, при псориазиса често се наблюдава известна цикличност - ту се подобрява, ту се влошава.
Понякога вземането на хомеопатично лекарство съвпада с период на естествена ремисия, така че единствената стратегия е изчакването. Изчаках действието на К. бр. дотогава, докато не установих със сигурност, че участъците със засегната кожа само се местят от едно място на друго. Отново модалностите на С. (влоаване от топло, нощем, от топлината на леглото) наклониха везните към това предписание. Пет месеца по-късно псориазисът бе с 90% подобрение, за моя радост и на неговата “собственичка”.
Редицата на излекуваните със С. пациенти е твърде дълга, за да мога да ги изброя. Но пак ще помоля пациентите - не се самолекувайте, с което и да е хомеопатично лекарство, но особено с това - може да си навлечете излишни страдания.