Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Г-жо Дончева, моля Ви да коментирате темата за клюкарството.
Клюкарството е лоша работа. По една или друга причина и аз съм се сблъсквал с тях. Кой ли не е? То върви ръка за ръка с лицемерието. Има хора, които от това се хранят - хора, за които клюкарстването е начин на живот. Нима не е така, но лошото е, че то може да съсипе нечий живот, нали?
Христо Гешов - Плевен

продължение от предишния брой

Ако клюките са просто с цел разтоварване и информативни, е едно, но ако са насочени наистина да разрушат нечий авторитет и ги приемаме за чиста монета, ситуацията е съвсем различна. Когато става въпрос за общ познат, разпространяването на клюки има друг смисъл - показва по някакъв начин, че хората не могат да оставят скрити тайните си. Общото е, че човек подсъзнателно се успокоява, принизявайки обекта, за когото говори, и изпитва удовлетворение, че по някакъв начин е равнопоставен с него. Проблем има, когато клюкарстването се превърне в доминиращ начин на живот. Тогава практикуващият “словесния грях” придобива някои общи характеристики с патологичния лъжец. Проблем е, ако човек се опитва да спечели вниманието на околните, измисляйки си неверни истории. Такова поведение води единствено до засилване на стремежа към търсене и изобретяване на нови клюки. По този начин авторът им още повече се откъсва от възможността да се изяви, тъй като се фокусира извън себе си, вместо да се докаже с личните си умения и заложби.
В еволюционен аспект преразказаната и видоизменена истина може да бъде важно средство, чрез което хората придобиват информация за поведението на околните или пък се ориентират в дебрите на всекидневието. Нещо интересно и за учените, те посочват например, че когато човек избира брачен партньор и установи, че потенциалният кандидат има склонност към изневяра, мозъкът му излъчва специфични електромагнитни сигнали: “Внимавай, този обект е неподходящ” това го превръща в нежелана партия.
Клюката, твърдят посветените, разкрива големите и малките тайни за обществото, в което живеем. Социолозите от години изследват “технологията” на производство и разпространение на слуховете или клюките. Според тях в този случай се натъкваме на особен вид общуване. Нещо като размита форма на страх или съмнение, но без конкретна формулировка.
Кои хора са по-податливи да клюкарстват?
Най-активните клюкари са тези, които нямат с какви свои лични качества да изпъкнат. Единственият им вариант да бъдат забелязани е като черпят от ореола на хората, за които говорят. Принизявайки обекта на клюките си, те изпращат и посланието: “Аз също имам какво да кажа.” Разпространението на клюки е до някаква степен израз на скрита агресия. Чрез негативното бърборене за някого се накърняват неговите постижения и качества. Но е мит, че жените са по-големи клюкарки. Категорично и двата пола се занимават с това еднакво. Жените обаче го правят по-демонстративно, докато при мъжете клюкарстването е в по-тесен кръг. Има полова разлика и в подбора на темите - сред жените клюките са в широк кръг от проблеми, докато при мъжете обикновено са насочени към теми, които помагат на разпространяващия клюката да изпъкне и да подчертае собствените си достойнства.
Слух или клюка в много случаи се пускат, когато обществото или определена част от него негодува срещу дадено явление или просто факт и единствено по този начин, доочерняйки го, се опитва да се освободи от него. Така сред съседи тръгва клюката, че Иванов има любовница или че Петрова прави магии. Иди след това доказвай обратното...
Съседите, особено, когато не са конкретно ангажирани с една или друга дейност, са царе на клюките. Те видимо се забавляват от факти, които в много случаи са плод единствено на въображението им.
Няма тема, от която да не може да се роди слух или клюка. Достатъчно е да чуете нещо и да го споделите с някои, вие ставате изведнъж интересни, забавни, предлагайки тема, която излиза от сивотата на всекидневието им. Кой какво направил, с кого е видян, как, защо, къде, при какви обстоятелства.
Някои социолози определят слуховете и клюките като “черна борса” за информационния пазар. И много често официалната информация, достоверната новина е засенчена от “тротоарната”, която при всички случаи е много по-атрактивна.
И все пак “черната информационна борса” не произвежда винаги фалшификати. Много са случаите, когато чутото оттук оттам рано или късно се сбъдва. Нещо, на което ние, българите, сме свикнали. И все пак в крайна сметка всичко опира до вярата.
Всички ние сме убедени, че сме достатъчно осведомени.
И независимо от доказателствата за еволюцията на човешкия род и неговите навици, историите и случките, които обичаме да си разказваме един на друг, неминуемо и парадоксално понякога винаги ни връщат към клюката.
Клюкарстването е щастие
“Добрата клюка, ах, добрата клюка
е ефикасно хапче против скука.
Когато повече съдържа гадост,
тогава най-доставя сладка радост...”.
Цитат от песен, оказва се, че Клюката е възпята в стихотворна реч и в песни, да се запиташ защо ли е така?
Колкото повече клюкарствате, толкова по-щастливи ще бъдете, установили американски учени, цитирани от списание People. За жените било здравословно споделянето на разни тайни една на друга, защото докато го правят се повишава нивото на прогестерон в женския организъм - хормон, намаляващ стреса и безпокойството, създаващ чувство за благоденствие. Освен това той играе важна роля за социалните контакти, което прави жените по-щастливи.
“Мъже, най-уместният момент да поискате нещо от жена си, е, когато я видите с приятелка под ръка или пък усмихната и унесена с телефона”, препоръчват учените. Те изследвали нивата на прогестерона на 160 студентки преди и след задачи, предизвикващи емоционална близост или неутралност. Докато при последните задачи прогестеронът спадал, емоционалната близост го увеличила. Жените, които клюкарстват, са по-здрави и по-щастливи, твърдят учените.
Клюките на работното място. Как да реагираме спрямо клюкарите?
Клюките на работното място лесно могат да се прехвърлят и извън него, прераствайки от  закачлива шега в отявлена вражда и извън работната обстановка. Никога не знаете колко чувствителен или агресивен може да е обектът на обсъждане и какво може да отключи това в него.
Има хора, които са много докачливи, таят скрити комплекси и това може да предизвика дълго потискани реакции.


продължава в следващия брoй...