Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Г-жо Дончева, моля Ви да коментирате темата за клюкарството.
Клюкарството е лоша работа. По една или друга причина и аз съм се сблъсквал с тях. Кой ли не е? То върви ръка за ръка с лицемерието. Има хора, които от това се хранят - хора, за които клюкарстването е начин на живот. Нима не е така, но лошото е, че то може да съсипе нечий живот, нали?
Христо Гешов - Плевен

продължение от предишния брой

Никога не може да сте сигурни дали някой не ви чака зад ъгъла или не ви подготвя съдебен процес за нанесена обида. Отмъщението може да варира от това колко болни и наранени са чувствата на потърпевшия.
Ако вие се превърнете в обект на клюкарстване, най-важното е да не ставате жертва, а да излезете с високо вдигната глава от ситуацията. Независимо дали е закачлива шега за вас или обида, която оронва авторитета ви в работната обстановка, трябва да стиснете зъби и да се опълчите мълчаливо на цялата история. Това ще подразни още повече клюкарите, не отричам, че е много трудна и деликатна ситуация. Добре е да се опитаме да установим източника на неприятната информация и мотивите му за това. Ако отговорим по същия начин, това е своеобразно обявяване на война, която може да продължи до безкрай. Алтернативата да си затворим очите и ушите също не е добро решение, защото демонстрира съгласие със ситуацията. Единственото, което ни остава, е да се опитаме чрез поведението си да променим нещата. Можем да споделим с хората, че знаем какво се носи, с хумор и да покажем косвено, че това не ни засяга, защото нещата в действителност са различни.
За да не влизате в устите на хората, винаги бъдете предпазливи какво и пред кого споделяте за личния си живот, професионалните си амбиции и цели. Не коментирайте, че нямате връзка, идеите си за някой нов проект или намеренията си,че си търсите нова работа. Не си позволявайте да споделяте твърде лични неща, нито прекалено да фамилиарничите с някого, когото едва познавате. Много е грозно да се опитвате да ровичкате в техния живот, в личния живот на колегите, без те да са пожелали сами да ви въведат в него. Просто бъдете професионалист и на ниво във всеки един момент. Така ще си утвърдите почетна позиция и няма да има за какво да се хванат и клюкарят за вас. Дори да чуете нещо по свой адрес, приемете го с усмивка и не бързайте да опонирате. Оставете хората да разберат какъв сте не по това, което са чули, а по това, което видят.
Дори да сте огорчени от клюките, не допускайте в съзнанието си мисли за отмъщение. По-добре се замислете с какво сте дали повод за тези приказки. Това може да ви помогне да поправите някои от допуснатите грешки.
Спазвайте следното правило: за колегите си в тяхно отсъствие вие можете да говорите само това, което бихте казали и в тяхно присъствие. Вашите думи така или иначе ще стигнат до тях, при това в преувеличен и изопачен вид.
Да слушаме ли клюки за другите? Ако постоянно си запушвате ушите, вие ще пропуснете много интересни и полезни сведения, които се разпространяват под сурдинка. А те могат да ви бъдат полезни - всеки слух има в основата си достоверна информация. Ако разберете от секретарката за предстоящото си уволнение, вие ще можете да се подготвите за достойно напускане на работата.
Клюките може да са ви полезни само в един единствен случай. Когато става въпрос за работата. От клюките за работата си може да научите какви са отзивите за работодателите, какви хора харесват те и толерират и защо, какво може да  ги подразни и какви са бъдещите им идеи, върху които може и вие да помислите и за да бъдете от полза.
Клюките не убиват, те са част от живота на всеки, който преуспява?!? Така ли е?
Не е точно така. Каквото и да правите, колкото и да ви сърби езика да се включите в клюкарстването в офиса, по-професионално и безопасно е да стоите настрана. Възрастни хора сме все пак и е хубаво да правим разлика между обсъждането с приятели на по бира и офиса, където трябва преди всичко да работим. А за да е ползотворен този процес и за да нямаме неприятности от всякакво естество, трябва да се уважаваме.
Ако наш познат има такава склонност и желанието ни е да му помогнем, а не да го огорчаваме - не е добре директно да му заявим: “Ти си клюкар”. По-подходящо е да кажем, че това е непроверена информация или че ние самите хвърляме око на жълтите новини, но не ги приемаме безрезервно, а просто се разтоварваме.
Всички сме хора, всички клюкарстваме
По данни от различни анкети, 69% от американците смятат, че клюките са сериозен проблем в училището, 79% - на работата, 80% - в политиката и 84% - в пресата.
Организацията “Words Can Heal” (“Думите могат да лекуват”), която се подкрепя от известни сенатори и артисти като Том Круз, Упи Голдбърг и Бет Мидлър, разпространява в САЩ брошури, помагащи борбата с клюките. Брошурите съветват всеки да си каже: “Обещавам да мисля за думите, които използвам. Ще се постарая да разбера как клюките нараняват човека и ще се опитам да ги изключа от моя живот”.
Интересен факт за феномена на клюкарстването на работното място е, че новите колеги се въвличат в процеса на злословие много активно - те с по-голямо удоволствие взимат участие в тях, отколкото “старите кучета”. Злословието е своеобразен начин за адаптация към непозната среда: участвайки в този процес, вие от една страна ставате “свой”, а от друга - получавате информация за новия колектив.
Всеки се стреми да защити своята душа, своето вътрешно аз. Хората стигат дори до насилие, за да защитят телата си, но нищо не може да се сравни с това, на което са способни, за да защитят душите си. Ако имаме приятели, ние се чувстваме сигурни.
Когато виждате, че другите ви харесват, искат да бъдат с вас и са готови да ви помогнат в нужда, тогава страхът ви намалява. Много често ние не сме уверени, че околните ще ни харесат и че при всички обстоятелства, те ще останат наши приятели.
Един от начините да запазиш приятелите си е да станеш техен истински приятел, т.е. да правиш нещата, които и те правят. Има и друг начин, макар и не толкова честен, който използваме без много да му мислим. Опитвайки се да се представим в по-добра светлина, се стремим да представим другия ”лоши краски”. Когато чуем някой да ни казва: “Чу ли какво направи или каза еди кой си?” все едно ви казва: “Той не е толкова добър приятел, колкото си мислиш. Аз съм по-добър от него. Ако трябва да избираш приятел, аз съм за предпочитане.”



продължава в следващия брoй...