Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Г-жо Дончева, моля Ви да коментирате темата за клюкарството.
Клюкарството е лоша работа. По една или друга причина и аз съм се сблъсквал с тях. Кой ли не е? То върви ръка за ръка с лицемерието. Има хора, които от това се хранят - хора, за които клюкарстването е начин на живот. Нима не е така, но лошото е, че то може да съсипе нечий живот, нали?
Христо Гешов - Плевен

продължение от предишния брой

Клюкарството е една от формите, които издават несигурността на човека. Съперничеството е другата. Тъй като дълбоко в себе си аз не съм сигурен дали ще ме харесат, такъв, какъвто съм, надявам се да ме харесат, заради това, което имам или правя.
Хората имат нужда да бъдат харесвани, за да могат да харесат самите себе си. Те отчаяно се стремят да се чувстват добре, да разбират, че са на мястото си, че са в безопасност. На практика клюките, злобата и съперничеството ги карат да се чувстват по-зле и по-несигурни от всякога.
Нашето общество се стреми да разреши проблема, като кара хората да говорят за себе си: “Ти си супер! Ти си добър човек! Ти си красив!”. Но знаем, че всичко това не е истина и ставаме още по-унили и нещастни.
Всеки от нас се нуждае от някой, който да го разбира, приема и подкрепя. Не е ли по-добре, когато чуем клюка или как одумват някого, просто да ги прекъснем и да кажем някоя добра дума за този човек. И когато си тръгнем от компанията, да не се притесняваме какво ще кажат за нас след това. За тях може да си глупак, но е време да се замислят, защото всеки от тях попада в същата ситуация и ако няма кой да каже нещо добро за тях, думите на другите ще ги смачкат.
Клюката е необратима - не можеш да си върнеш думите назад.
В едно малко провинциално градче живеел човек на име Патрик. Той бил дребен човечец, доста нехаен и безразсъден, а също и голям клюкар. Все го сърбял езика да говори клюки за този и за онзи. Един ден той разпространил една история за един от комшиите си, която се оказала невярна. Като видял, че клеветата навредила на приятеля му, Патрик започнал да изпитва угризения на съвестта си. Той отишъл при местния мъдрец и му разказал какво е сторил.
- Направих голямо зло на приятеля си - казал Патрик. През цялото време мисля за това и се разкайвам за постъпката си. Нощем не мога да спя и нямам спокойствие на душата си. Моля ти се, кажи ми какво да направя, за да поправя неправдата, която толкова безразсъдно извърших.
- Е - отговорил мъдреца - не е лесно да върнеш назад вече стореното. Все пак, ето моя съвет. Вземи една торба с пера и постави по едно перо на прага на къщата на всеки един за когото си клюкарствал. Когато направиш това, върни се при мен и ще ти кажа какво трябва да сториш по-нататък.
Патрик помислил, че задачата е лесна за изпълнение и си тръгнал щастлив. Той направил това, което му казал мъдреца и на другия ден отново дошъл при него.
- Извърших онова, което ми каза да направя - казал доволно Патрик. Цял ден обикалях градчето и не съм пропуснал прага на нито една врата.
- Браво! - казал мъдрецът. Сега се върни, събери всички пера, които си поставил и ми ги донеси.
- Но това е невъзможно - извикал възмутен Патрик и обяснил, че през цялата нощ духал силен вятър и той със сигурност е отвял перата в неизвестна посока.
- Е - казал мъдреца - същото е и с твоите думи. Лесно е да разпространяваш клюки, но е невъзможно да върнеш назад това, което вече си казал. Казаната дума е като хвърлен камък. Ето защо в бъдеще трябва да премисляш много внимателно преди да кажеш нещо за някого.
Животът на много хора е бил разбит от клевета или някаква клюка. Затова трябва да бъдем много внимателни какво говорим. Да се разкайваме по-късно може да се окаже безполезно.
“Който вярва на слухове, си прави лоша услуга” - Филипинска поговорка.