Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Консултация с Д-р Юлиана Панова, Клиничен Психолог

В почти всеки съвременен американски филм има образ на клиничен психолог (“shrink”), или се споменава някаква психотерапевтична връзка. Очевидно тази професия привлича зрителския интерес, но за съжаление тя често е представена в медиите и киното невярно поради естеството на шоубизнеса. Действително, мнозинството от американците имат някакъв личен опит като потребители на психотерапия. Защо нещо, толкова популярно в Америка има странно ниска популярност сред българите? За съжаление, отговорът не е както ни се иска да вярваме, защото българите имат по-малко нужда от психотерапия, а защото в българското общество няма традиция, актуални познания и оттам практика защо, как, и кога тя да се използува. Това е исторически предопределен вакуум в нашата общност, поради отсъствието на такава професия и услуга доскоро в България.  Дори и сега компетентните терапевти там са малко, поради липса на добре структурирана образователна система в областта, която да подготвя специалисти по световните стандарти. Освен това все още такава дейност не е ясно регламентирана, контролирана  и акредитирана в България. Това междуцарствие позволява случайни и недостатъчно подготвени хора да предлагат “лечения” и да практикуват каквото си искат, което в областта на здравето е опасна тенденция - от една страна поради потенциала си да причини увреда на пациента, а от друга сериозно уронва престижа на всяка лечителска професия.
Описаното положение е и една от причините, хората да споделят и разрешават емоционалните си проблеми и нужди главно с членове на семейството, приятели, и съседи. Като резултат, най-близкият кръг на човекa се пренатоварва при по-сериозни проблеми без да има нужната компетентност да помогне адекватно. Така човекът в нужда постепенно се изолира и нерешените проблеми в животa  му се задълбочават. В по-лошия случай симптомите на човек се влошават до момент, в който се налага психиатрична намеса във вид на предписване на психотропни лекарства (повечето с доста странични ефекти), болнично лечение, или в най-тежките случаи той стига до самоубийство. Мнозинството от хората с някакъв психичен проблем обаче страдат продължително и тихо в изолацията на техните домове и за повечето от тях личната емоционална бъркотия преминава в “соматизация” (влошаване на физическото здраве), пристрастяване към субстанции (цигари, алкохол, наркотици и пр.), отчуждаване и проблеми с близки и колеги, нереализация на съществуващ потенциал и намаляване като цяло качеството на живот.
Тук възниква въпросa: Защо тогава хората в нужда не се обърнат за компетентна помощ към професионалист с нужните акредитации и академична подготовка да диагностицира и лекува тази страна от човешкото здраве, както биха го направили ако оплакването беше чисто физиологично? В допълнение на гореописаното друга причина е, че към липсата на адекватна информация за съществуването и природата на такива здравни услуги се прибавя и едно сериозно недоразбиране сред Българската общност, че,”човек, който има нужда от и получава психологична помощ е слаб и/или луд”. Много интересно е, че това предубеждение не се приписва nа човек, който има нужда от лекарска помощ и получава такава. Подобен предразсъдък показва само много погрешното схващане на дадена група от хора, че областта на психичното здраве е по-малко сложна, отколкото физиологичнoтo, и че човек може да се погрижи за това и сам, въпреки всекидневните доказателства за противното. Такава нагласа демонстрира липса на информация и самопознание, и е сериозен симптом за забавено приспособяване в съвременния високотехнологичен и доста стресиращ свят. Като типичен резултат човекът в нужда се оказва несправедливо белязан и той отхвърля (или пък му се отказва от близките) възможността да потърси навременна помощ и да реши успешно жизнените си проблеми. Вместо това той потъва в безсмислено страдание, компрометирани взаимоотношения и провален живот.
Едно от доказателствата за необходимостта и ефективността на психотерапията е, че мнозинството от най-успешните  личности в съвременния свят имат психотерапевт, който им помага да се справят, планират и контролират сложните си и динамични животи. Най-често те са станали успешни след като са се срещнали с техния “shrink,” който им е помогнал да почистят и сортират миналото, да променят ирационалните си вярвания и патологични модели на поведение, както и да открият и използват успешно пълния си капацитет, вместо да изразходват цялата си енергия за справяне с емоционални проблеми.
Има един доста логичен факт, с който професионалистите са добре запознати: Колкото по-сложен и многопластов е даден човек като интелигентност и душевност, толкова повече има психична материя, с която трябва да се справя. Поради това хората, които се обръщат към клиничния психолог са обикновено точно обратното на масовия предрасъдък. В огромното си мнозинство те са хора с голям потенциал и сложни вътрешни процеси, които предопределят и по-сложните им цели, взаимоотношения и живот.
Bсички ние имаме oт време на време различни, повече или по-малко критични проблеми в живота си.  Известно е и прието за нормално, че никой не е компетентен във всички възможни сфери. Затова, този който има способността да идентифицира съществуването на проблем, и има познанието как и къде да се обърне за съдействие или помощ в днешния високотехнологичен свят, намира вярното решение (притежава “know-how”).  Например: ако вие имате проблем с вашия компютър или кола, то вие отивате при специалист, който има компетентността да ви реши проблемa. Когато пък имате физиологично оплакване, вие отивате при (медицински) доктор. В споменатите случаи такава реакция не ви кара да се чувствате “слаб,””луд” или “глупав,” а точно противоположното. Тогава, как се получава така, че  нашата психика, познание и разум, които контролират всичко в нашия живот, включително и собственото ни физическо здраве, изпадат извън областите, които имат нужда от специализирана и високо компетентна грижа?! Фактa е, че в САЩ и западния свят се обръща полагащо се голямо внимание на тази област. За съжаление обаче, много хора (живеещи в или имигриращи от така наречените “нови демокрации”) не знаят за това, или пък просто не могат да си позволят компетентна помощ. Тази липса на информираност или обикновено невежество може да струва на много от тях (или на техните близки) живот, който е изгубен или безмислено объркан завинаги.
Друг пример: Представете си, че вие продължавате да използувате вашата кола в проблематично състояние до момента, в който тя се окажe необратимо повреденa и това се е случило само, защото вие не сте знаели, че е можело да бъдe навременно поправенa от експерт. Как вие бихте  квалифицирали такова невежество или фатално забавяне - като “сила”,”здрав разум,””компетентност,” ... или пък точно обратното?  Във варианта с колата можете да кажете смело или дори арогантно :”Не е голяма работа, ще си купя друга.”  И е вярно, ако можете да си го позволите, ще си купите друга ... кола, но не можете да си купите загубената част от себе си, любим човек или нов живот.

продължава в следващия брой

Juliana Panova, Psy.D.
Clinical Psychologist
Director of International Psychological Services
www.cps-chicago.com
Tel.: 847-219-6795