Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Кой не е изпитвал студените тръпки по гърба си? Не вярвам да има човек, който да не познава страха отблизо.  Парализиращото чувство, че не си в състояние да помръднеш дори кутрето си, камо ли да направиш нещо, за да се защитиш! Пламтящото чувство на срам и разтреперването по-късно, когато опасността е отминала и идва ред на самооценката... Бушуващите спомени при всяка следваща среща с нещо, напомнящо вече преживения страх... Вероятно на мнозина вече тези редове звучат познато.
Страхът, редом с гнева е едно от основните човешки чувства. Здравословната му функция е да мобилизира организма за справяне с опасна за живота му ситуация. И това е чудесно, когато ситуацията е наистина опасна. Както гласи едно известно сравнение, ако те гони лъв, паниката те кара да тичаш по-бързо и това е адекватна на положението реакция. (Хомеопатичните лекарства за страх могат да се справят и с т. нар. Паник-атаки.) Но ако срещу теб лае малко къдраво паленце или има мишка и това те кара да изпитваш същото, както ако те гони лъв... Това е наистина пресилена реакция, при това двойно по-мъчителна, защото засегнатият обикновено осъзнава несъстоятелността й. Така че, тя трябва да се лекува.
Просто и ясно.
Само че в практиката никога нищо не е толкова просто и ясно. Страхът има безброй лица и всяко от тях има своята индивидуалност. Тя зависи от човека, който изпитва това така презирано чувство. Във всяка от отделните картинки могат да се смесват по уникален начин всички известни човешки емоции, признавани или не, но създаващи общия фон, на който изпъква или вирее подмолно страхът.
Много често причината страхът да се “хронифицира” е преживяната и отдавна забравена травма по време на раждането или дори още във вътреутробния период. Най-известните лекарства в такива случаи са: С., О., Ак., А., и др. При С. винаги има страх от тъмното и особено от тъмни затворени пространства - тунели, асансьори, килери и др. Аналогията със засядането на бебето в родовия канал е съвсем пряка.
О. се оттегля в свой вътрешен свят и престава да реагира на външни дразнители, н това число и на болка. Главната рубрика е: “Не иска нищо”. Бебето О. не плаче, ако е гладно и спи през цялото време.

продължава в следващия брой