Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Вие хубаво пишете за децата, за тийнейджърите, но какво да правим с хората вкъщи, като мъжът ми, който като се прибере и се лепва на компютъра, все едно мен ме няма?
Димова - Силистра

В днешно време /21 век/ проблемът с пристрастяването към компа е на почти 80% от момчешките родители. НЯМА ЛЕК!!!!! В училище за това се говори и като иде у някой на гости пак това се прави - “дремят” пред компа. Гледат XXL и кодове за игри. Всички знаят какво сега е най новото в “GAME”... Ако не е компа е VBOX-а. Това е.
Аз имам две момчета-същата картинка. Говорих /при случаен разговор/ с джи пи-то ни...отговори, че тя има същия проблем....
Майките на момчетата, с който моят син контактува “пищят” от същото... Пестят се пари от закуски, купуват се джойстици за игрите...
Ганева - Русе

Да, нормално е едно дете да прекарва всеки ден пред компютъра, подготвящо домашните, търсещо информация, игри, но не е нормално това да е постоянно за сметка на разходките в парка, ходене на кино, излизане с приятели.
Полезността на компютъра и този тип комуникации е безспорна. Аз самата прекарвам доста часове пред него, НО това не ми пречи да излизам с приятели, да пътувам, да се срещам с познати или нови хора, да се запознавам и контактувам реално, да си върша работата. В това е разликата. Не става въпрос за извличане на полезност, получаване/търсене на информация, а за състояние, в което не правиш нищо друго, освен да стоиш пред компютъра, както и да предпочиташ виртуалните връзки пред реалните.
Ето кратка статистика:
91% от подрастващите у нас ползват интернет всеки ден.
Делът на подрастващите в България, ползващи интернет всеки ден, е нараснал за три години от 63% на 91%, сочи изследване на НЦИОМ. Според проучването осем процента от запитаните посочват, че ползват интернет “почти всеки ден” и едва едно на сто от децата влизат в мрежата по-рядко от веднъж седмично. За същия период времето, което децата прекарват в интернет в делничните дни, се е увеличило с един час, а през почивните дни и през ваканциите - средно с по час и половина.
По последни данни около 3 милиона българи имат достъп до интернет, като средната възраст на тези потребители вече е 29-30 години. Шейсет на сто от потребителите на интернет у нас са съсредоточени в петте големи български градове.
Според представително проучване на “Алфа Рисърч” броят на хората, които ползват интернет, не просто нараства. Увеличават се и юзърите, които влизат в мрежата по няколко пъти на ден - през 2004 г. те са били едва 7%, а през 2007 г. те са вече 13%. Когато говорим за интернет потреблението, най-добрата формула е измислена не от друг, а от Мечо Пух: “колкото повече, толкова повече”. Иначе казано, колкото по-често влизат потребителите, толкова по-дълго време те остават в мрежата. Ако изберем да се доверим на изследване на GfK, проведено през май 2006 г. сред ползващите интернет (15+), сегментът на пристрастените е 17.7%. Това е класическа малка група, която се колебае около 2%, но е изключително активна и може да доведе до много големи социални промени. Според данните на “Състоянието на обществото”, национално представително проучване на Институт “Отворено общество” и “Алфа Рисърч”, 1.9% от хората поддържат или следят блогове, 1.6% най-често общуват виртуално във форуми и социални мрежи, а 6.6% - в чатове. Нет маниаците смятат, че животът им би бил друг без мрежата, те на практика живеят в нея.
Обикновено сме склонни да си представяме новите медии по подобие на старите и да сравняваме интернет потребителите с телевизионните зрители. Родители пред образа на тийнейджъри, забили поглед в екрана на компютъра си, често са склонни да си представят интернет юзъра по същия начин. И да мърморят дълго за отминалото време на игрите по улицата, срещите в градинките и компаниите от кафенетата. Всичко това съвсем не е отминало, то просто се е виртуализирало. Има безбройни сайтове с трогателни имена като “механа”, “кафене”, “лафче” и какво ли още не. Възрастта на играещите хора също непрекъснато се покачва.

Интернет зависимост и страсти
Интернет зависимост (на английски Internet аddiction disorder - IAD, или Pathological Internet use - PIU) според най-разпространеното определение е натрапчиво желание да влезеш в Мрежата  и неспособност да излезеш навреме оттам. За пръв път това състояние е описано в средата на 90-те от нюйоркския психиатър д-р Айвън Голдбърг. В САЩ е създаден и първият Center for On-Line Addiction под ръководството на проф. Кимбърли Йънг от Питсбъргския университет. Списъкът с видовете нехимически зависимости е попълнен с компютърната, но не всички специалисти са съгласни с класифицирането на IAD и като психическо разстройство.


продължава в следващия брой