Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Вие хубаво пишете за децата, за тийнейджърите, но какво да правим с хората вкъщи, като мъжът ми, който като се прибере и се лепва на компютъра, все едно мен ме няма?
Димова - Силистра

В днешно време /21 век/ проблемът с пристрастяването към компа е на почти 80% от момчешките родители. НЯМА ЛЕК!!!!! В училище за това се говори и като иде у някой на гости пак това се прави - “дремят” пред компа. Гледат XXL и кодове за игри. Всички знаят какво сега е най новото в “GAME”... Ако не е компа е VBOX-а. Това е.
Аз имам две момчета-същата картинка. Говорих /при случаен разговор/ с джи пи-то ни...отговори, че тя има същия проблем....
Майките на момчетата, с който моят син контактува “пищят” от същото... Пестят се пари от закуски, купуват се джойстици за игрите...
Ганева - Русе

продължение от предишния брой

Другият вид “Интернет пристрастени” са тези, които стават и мислят за компютъра, който е неизменна част от живота им не само, че е влязъл в ежедневието като нещо неизменно и първосигнално, а и имат чисто физическа нужда да видят кой е писал e-mail, лично съобщение в някоя система за Интернет запознанства или чисто и просто те се нуждаят да отворят любимия си сайт и започнат да сърфират. За тях това е не просто забавление, работа, средство за пазаруване. Те изпитват хронична нужда от компютъра, без който чувстват огромна празнота (пример, ако са някъде, където нямат тези средства).
Очакването в зората на интернет е, че той ще направи света плосък, ще заличи всички географски граници и ще премахне разстоянията. Интересното обаче е, че най-много мейли се разменят между хора, които работят в една и съща сграда. С други думи, нетът не означава непременно заличаване на разстоянията, но със сигурност е технология, която играе ролята на социално лепило - той уплътнява социалните мрежи, като ускорява общуването между участниците в тях. Накратко, интернет маниаците са тези, които непрекъснато поддържат социалните си мрежи активни.
Човек не може да се пристрасти към всички ресурси на мрежата. Но най-опасни са онлайн игрите и чатовете. Какво ги прави толкова привлекателни? Чатовете или разговорите в реално време се провеждат в така наречените стаи, които са разделени по тема. Фактът, че потребителите са анонимни (те се представят с псевдоним или nick), води до отпадане на всякакви задръжки и бързото създаване на емоционални връзки. Сигурно е, че има определен брой потребители, които са станали зависими от този начин на общуване, но от друга страна чатът е начин за изтъкване на личността и за разширяване на кръга познати. Границата се намира някъде между интензивната употреба на технологиите и негативните им ефекти. Подобен е случаят и с появата на игрите. Определени хора експериментират и влизат в чата.
Причината за компютърната зависимост е в това, че чрез компютърната игра детето получава само положителни емоции, адреналин. А наред с това - силно отделяне в мозъка на хормона на удоволствието. А човек лесно се поддава на усещането за щастие. И това засяга не само децата, а и възрастните. Подобен процес на измамно щастие протича и в мозъка на наркоманите например. Когато тийнейджърът е пред компютъра, на него нито му се яде, нито му се пие, защото хормонът на удоволствието намалява потребността от това. Дори един здрав компютърен специалист може да остане цяло денонощие пред компютъра само с чаша кафе.
Компютърните игри са “застрашени” от едно скорошно изявление на английски учени,  според които игрите действат негативно на организма и психиката. Според тях продължителното играене на игри води до отделянето на допамин, вещество, което кара организма ни да изпитва удоволствие. Същата ситуацията се наблюдава и при наркоманите!
Учените установили, че продължителното играене води до пристрастяване и дори до психически отклонения. Според тях докато играем, нивото на веществото допамин се повишава неколкократно. Tази субстанция се отделя точно, когато ни е най-хубаво, например, когато пребиваме поредния зъбльо на Diablo или успяваме да улучим поредната глава на кънтъра. Това е субстанция, синтезирана в невроните в средния мозък. Той играе важна роля за движението и координацията ни, както и за емоциите, мисленето и усещанията за удоволствие и болка. Но, според учените, ако прекаляваме с часовете игра, допаминът ще се отделя постоянно и това може да доведе до зависимост, а свръхизобилието му - евентуално и до шизофрения. Рецепторите му малко по малко ще намаляват, казват учените. А това от своя страна ще усилва усещането за удоволствие и ще попаднем в затворен кръг. Тоест удоволствието от играта се усилва, а времето пред компютъра става все по-недостатъчно.

продължава в следващия брой