Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Вие хубаво пишете за децата, за тийнейджърите, но какво да правим с хората вкъщи, като мъжът ми, който като се прибере и се лепва на компютъра, все едно мен ме няма?
Димова - Силистра

В днешно време /21 век/ проблемът с пристрастяването към компа е на почти 80% от момчешките родители. НЯМА ЛЕК!!!!! В училище за това се говори и като иде у някой на гости пак това се прави - “дремят” пред компа. Гледат XXL и кодове за игри. Всички знаят какво сега е най новото в “GAME”... Ако не е компа е VBOX-а. Това е.
Аз имам две момчета-същата картинка. Говорих /при случаен разговор/ с джи пи-то ни...отговори, че тя има същия проблем....
Майките на момчетата, с който моят син контактува “пищят” от същото... Пестят се пари от закуски, купуват се джойстици за игрите...
Ганева - Русе

продължение от предишния брой

...приятелите ви вече не ви изпращат електронна поща, а направо се свързват към вашия MUD или IRC канал.
...поръчате на водопроводчика да смени стола пред компютъра ви с тоалетна чиния.
...накланяте главата си хоризонтално, когато се усмихвате.
...започнете да се чудите как може вашият Internet доставчик да нарича 200 часа месечно “неограничен достъп”.
...жена ви каже, че общуването е важно за брака, и вие й купите компютър и инсталирате втора ISDN линия, за да можете да chat-вате.
ПРЕВЕНЦИЯ:
Самият Бил Гейтс препоръчва на децата си работата с компютъра да не е повече от 1 час.
У нас, в България, МОН (Министерството на образованието) е разработило Методически насоки за интегриране на информационните и комуникационните технологии в началния етап на основната образователна степен. Там е указано: Активната работа с компютър в I - IV клас се осъществява до 20 минути и е съобразена с Наредба № 9 от 28.05.1994 г. на МЗ за здравно-хигиенните изисквания при използването на персонални компютри в обучението и извънучебните дейности на учениците (обн. ДВ, бр.46 от 1994 г.).
В Учебна програма по информационни технологии за задължителноизбираема подготовка в I клас се казва:
Хорариум часове по учебен план: 1 час седмично - 31 часа годишно. Обучението по “Информационни технологии” (ИТ) в началните класове има пропедевтичен характер и е насочено към овладяване на основни знания, умения и отношения. То се осъществява на основата на съвременни компютърни системи и подходящо за възрастта на учениците програмно осигуряване, които създават условия за положителна емоционална нагласа и цялостно развитие на детската личност.
И пак там: Цели на обучението по информационни технологии в I клас:
В обучението по ИТ на практическа основа се реализират следните цели:
1. Да се изграждат първоначални представи за основните информационни
дейности и тяхното предназначение.
2. Да се овладяват умения за работа с компютърна система.
3. Да се стимулира позитивно отношение и желание за работа с компютъра.
4. Да се използват основни възможности на компютъра за изпълнение на
достъпни учебни задачи.
5. Да се познават и спазват основни здравни и етични правила при работа в
компютърния кабинет.
Лечение
Първите симптоми на зараждащата се зависимост могат да бъдат открити още, когато детето е в трети - четвърти клас. За съжаление, обаче родителите усещат проблема чак тогава, когато вече е твърде късно. И причината е не само в това, че повечето хора в активна възраст днес нямат възможност да отделят нужното време на децата си, но и че не са запознати с рисковете от съвременните технологии. Лечението в случая, както и при повечето зависимости, е чрез когнитивно - поведенческа терапия. Успехът на психолога зависи преди всичко от типа личност - най-вече от мотивацията й и от умението й да чува другия - това много  помага.
Превенцията в случая е много трудно нещо. При всички положения една от стъпките е запълване на свободното време на децата, повече ангажименти в училище. За съжаление, в днешните условия на недостиг на финансов ресурс в училищните бюджети първото, на което се посяга, са занималните. А в тях учениците уплътняват поне три часа дневно, което е особено важно за децата в риск - просто ги държи далеч от улицата, от компютрите, компютърните зали.
Няма специфично лечение за пристрастяването към мрежата. Обикновено се прилагат същите методи като и при други психологически зависимости. Професор Ечебуруа препоръчва пълната забрана на достъп през първите дни, а по-късно ограничаването му до 120 минути на ден.
Същевременно се извършва и лечение за избягване на мисли, свързани с интернет, докато потребителят не е в мрежата. Освен това е добре да се избягва дългото излагане на фактори, причиняващи силно желание за влизане в интернет, тъй като това може да доведе до промяна на начина на живот на пациента и използването на мрежата да стане неконтролируемо.
На противоположното мнение е д-р Кимберли Йънг, който смята, че абстиненцията при лекуване на психологически пристрастявания е невъзможна. Тя предлага серия указания, които могат да се прилагат при прекомерната употреба на интернет: прекъсване на рутината за връзка с мрежата с цел прекратяване на навиците; определяне на схема на свързване по часове, така че да се създаде чувство за контрол; поставяне на малки, изпълними цели; изготвяне на списък със задачи, които пациентът трябва да свърши, след използването на интернет. Естествено третата гледна точка по темата е взимане на превантивни мерки от страна на самия потребител. За целта, потребителят трябва да е напълно убеден в успеха на тези мерки и в необходимостта от взимането им.
Новите теории защитават позицията, че мрежата е само проводник на проблемите, които са били в латентно състояние у потребителя, тъй като интернет е убежище за хората, които имат проблеми със социализацията или депресията. Затова и лечението трябва да бъде индивидуално и да отчита на първо място обстоятелствата, свързани със съответния потребител.
Поведенческите предпоставки се откриват при хора, които например имат проблем в общуването. За да избегнат неудобството от връзката с околните, те все повече затъват в Интернет, където неприятните емоции от директното общуване с други хора могат да им бъдат спестени. Най-сладкото изкушение на Интернет е, че всеки може да се сдобие с нова идентичност,   да общува с другите и да приеме онлайн “връзките” като истински.
И накрая нещо любопитно: Полувоенен лагер в Китай лекува пристрастени към Интернет.
Армейски полковник от военната болница в Пекин ръководи център за лечение на децата на новобогаташите, зависими от мрежата. Така Китай продължава битката срещу зависимостта от глобалната мрежа. Властите в страната я смятат за умствено разстройство, което засяга милиони младежи.
Близо до Пекин действа лечебен център, който водещи агенции сравняват с военен тренировъчен лагер. Центърът за Интернет зависимости в област Даксинг използва комбинация от терапия и военни упражнения. В него ще се лекуват децата на китайските новобогаташи от пристрастяване към онлайн игри, Интернет порнография, кибер секс и чат, предаде Technews. bg.
Центърът е финансиран от правителството и се ръководи от армейски полковник от военната болница в Пекин. Това е една от малкото клиники в Китай, които лекуват пациенти с Интернет зависимост. Пациентите са предимно младежи между 14 и 19 години. Един от тях е Ли Янлин, 18-годишен студент от университета в Пекин. Той признава, че постепенно започнал да се пристрастява към Интернет игрите, от което пострадали оценките му от изпитите. След няколко седмици, прекарани в центъра Даксинг, Ли осъзнава “фалша на онлайн игрите”. Цената на лечението в центъра не е по джоба на обикновения китаец. Месечно се заплащат около 1290 долара, което е приблизително средният годишен доход в Китай. Понякога обаче тук се лекуват безплатно деца от бедни семейства.
Да се поучим и да реализираме китайският опит и на българска почва ли? Ако сега, днес, тук и сега въпросът ми звучи шеговито, то е възможно много по-скоро, от колкото предполагаме дори, да осъзнаем реалността на проблема и да потърсим изход, да лекуваме болните.