Класически правила за придобиване на увереност
Г-жо Дончева, усещам, че с моето неумение и страх да отказвам съм се превърнала в не полезна за себе си жена, колежка, приятелка и т.н. Каже те ми какво да правя, как да се науча да казвам НЕ, да отказвам без да обидя, без да разсърдя някого?
Д. Славеева - Разград
продължение от предишния брой
Неувереност в себе си, в задържането на приятели, в същността на общуването с другите, във факта да не ви изолират, да не ви изоставят, да не бъдете сама, да останете никому ненужна и непотребна. Това не става толкова бързо и лесно, уверявам ви. Приятелите ви имат нужда от вас, дори и да им откажете, те няма да се лишат от компанията ви. Никой няма да ви изолира, да ви изостави, да останете сама никому ненужна и непотребна само и единствено от факта, че и вие се нуждаете от глътка свеж въздух, от личното си пространство.
Хората постоянно се учат да общуват, не се раждат научени. Общуването е начин на живот. Човек, разумното същество - Homo sapiens, притежава уникалното умение да говори. Но целта на общуването не е просто човек да сипе поток от думи, а да влага известен смисъл, послание в тях. Отстояването на личното мнение и позициите са от особено важно значение за комуникацията. По този начин околните си правят изводи за нас като личности, за нашето мислене и за разбирането ни за живота. Има много неща, които печелим, когато комуникираме с останалите хора. Най-малкото ние се приобщаваме към тях и ставаме част от обществото, в което живеем. А и историческото време на сегашното ни съществуване е изключително демократично и либерално и притежаваме свобода на словото. Това значи, че можем без проблем свободно да изразяваме личното си мнение, без страх от хорското одобрение или отхвърляне. Но както всяко нещо, така и общуването има своите отрицателни черти. В процеса на изразяването на мислите ни, хората, отсрещната страна често ни разбира погрешно или просто изопачават думите ни, т. нар. грешки в комуникацията, в кодовете на разчитане. Тук вече става въпрос за ценностната система на околните, за техните разбирания, за декодирането на много неща в изказа ни, било той вербален (с думи) или невербален. И за фалша, лицемерието и лъжата, които властват във времето, в което живеем. Въпрос на умение е да се преборим с това и да докажем най-вече на себе си, че все пак добротата и искреността донасят ред в собствения ни свят. А така и в света на околните. Общуването от друга страна е начин да изразим емоциите си. Споделеното щастие е още по-голямо, а нещастието е по-малко, когато го разделим с другите, това именно става чрез комуникирането. То е начин да сме в хармония със заобикалящата ни действителност и ни прави част от цялото, от света. Ние, хората, сме благодарни за този дар на природата - речта и как иначе би било чрез нечленоразделна реч или нещо подобно на мучене?! Нима съседката ни, вечната бърборана, която отваряйки очи, започва деня с потоци от думи, не се чувства щастлива от този факт, ами отнемете и думата...?! Неее, тя може да го приема за даденост, но факт е, че без говор, без общуване, без комуникация няма развитие и това е доказано чрез деца, лишени от възможността да разговарят, да им бъде обръщано лично внимание, в такива случаи е отчетено цялостно забавяне в развитието, както умствено, психическо, така и физическо. Ние, хората, човеците, е необходимо да осъзнаем, че общуването е оръжие, което трябва да използваме за съзидание, а не за разрушение!
Поглезете се, бъдете егоист, заслужавате го не по-малко от другите. За да оцелеем в джунглата на живота, за да се съхраним трябва не само да се раздаваме, да даваме, но и да получаваме. Получавайки да сме убедени, че сме го заслужили, че ни се полага, да го приемем и да му се насладим.
Всичко зависи от нас и само от нас. Ще цитирам една източна мъдрост:
”Мисълта става действие, действието става навик, навикът става характер, а характерът става съдба”.
Замислете се как мислите, начинът ви на мислене градивен ли е за вас самата или разрушителен?
Замислете се как действате, действията помагат ли ви за емоционалния комфорт или напротив?
Замислете се как характерът, начинът ви да не можете да бъдете себе си, точно когато на вас ви се иска е повлияло на цялостния ви живот и съдба, а можете ли да се промените, късно ли е?
Никога не е късно, стига да го осъзнавате, да го желаете и да положите усилия да промените мислите и действията си. Сам и никой друг, вие сте господар на своя живот, на своите действия и бездействия, сам и никой друг.
Уверените в себе си хора са многократно повече уважавани и отношението към тях е с известна доза респект. Как искате да ви уважават, ако вие не се уважавате, ако вие сте в услуга на всички и всичко, а за самата себе си нямате време да се погледнете в огледалото, да отидете на фризьор, на маникюрист, на релаксираща сауна? Самоуверените хора излъчват надеждност и сигурност, огледайте се и ще ги забележите по походката, по телодържанието, по излъчването.
Научете се да казвате ”не”. Днес животът ни предлага разнообразни дейности и развлечения. Често не знаем какво да изберем и тогава започваме да изпитваме умора. Обмислете кое е най-важно и приятно за вас и кажете ”не” на всичко останало.
НАУЧИ СЕ ДА КАЗВАШ ”НЕ”!!!
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














