Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Семейната фондация “Кайзер» наскоро публикува своя годишен преглед на груповите здравни застраховки, спонсорирани от работодателите, като обяви: “Премиите за семейна групова здравна застраховка се покачват с 3% до $13,770 през 2010 г., но разходът за тези планове, поети от работниците, се увеличава с 14%, тъй като фирмите прехвърлят разходите към работниците си.” Това е наполовина правилно - другата половина увековечава мит за груповите здравни застраховки, който стои на пътя на реалната здравна реформа.
Много работници смятат, че плащат една част от премията за здравната си застраховка - да речем $ 4,000 - a техният работодател плаща останалата част. Но това не е начина, по който работи системата. Когато вашият работодател “допринася” останалите $9,770 към Вашата премия, парите не идват от печалбите на компанията, а от заплатите на работниците.
Конгресният бюджетен офис обяснява: “Когато работодателят предлага да плати за здравното осигуряване, той/тя плаща по-малко за заплати и други форми на обезщетение, отколкото би плащал, ако не бе плащал за част от здравното осигуряване. По този начин работодателят запазва цялостното обезщетение такова, каквото би било без здравна осигуровка.” Здравният икономист и съветник на Обама Джонатан Грубер пише в “Наръчника за здравната икономика,” че икономическо проучване е показало “доста сходен резултат: разходите за здравно осигуряване са изцяло иззети от заплатите на работниците.” Неотдавнашно проучване също показва, че повече здравни икономисти са единодушни по този въпрос - 91% - отколкото по всеки друг поставен въпрос.
С други думи, работниците плащат пълния размер на разходите за своите групови здравни осигуровки: отчасти чрез $ 4,000 премия и отчасти, защото заплатите са с $9,770 по-ниски, отколкото биха били, ако нямаше здравни осигуровки.
Поради тези причини Кайзер твърди, че е невъзможно фирмите да прехвърлят разходите за здравните осигуровки към работниците. Работодателите не могат да прехвърлят разход, който се плаща от работниците от много години, към работниците. И все пак тази година, както и в предишни години, Associated Press, Blumberg, Си Ен Ен, “Кайзер”, The Los Angeles Times, The New York Times, The Wall Street Journal и The Washington Post безкритично повтарят мита за прехвърлянето на разходите.
Гари Клахтон, заместник вицепрезидент на “Кайзер”, който ръководи изследването, защитава тяхната интерпретация. Икономистите са съгласни, че работниците носят отговорност за тези разходи в дългосрочен план, казва той, но не непременно в краткосрочен план - и делът от премиите, плащан от работниците, достигна нов връх през 2010 г., докато номиналният дял, плащан от работодателите е останал непроменен. “Мисля, че начинът, по който говорим за здравните осигуровки е начинът, по който повечето хора ги изпитват и мислят за тях,” казва той.
Година след година “Кайзер” съобщава, че работодателите поемат най-големия дял от разходите за здравните осигуровки и всяко увеличение на дела на работниците е класифицирано като прехвърляне на разходите към работниците.
“Кайзер” дори твърди, че работодателите прехвърлят разходите за здравно осигуряване към работниците чрез по-високи “deductibles” и други начини за поделяне на разходите. Но увеличаването на “deductibles” и “co-insurance” не прехвърля разходите за здравно осигуряване към работниците, а намалява размера на застраховките им. Това прехвърля разходите за здравните осигуровки от всички членове на застрахованата група към отделни членове на групата, а не от работодателите към работниците.
Приемането на този мит от «Кайзер” определя това как фондацията тълкува промени в здравните осигуровки. Президентът на «Кайзер” Дрю Олтман предупреждава, че “прехвърлянето на разходите към работниците по време на икономическата криза е лоша новина за трудещите се ... това означава добавена икономическа несигурност.”
Ако обаче започнем с разбирането, че работниците поемат всички разходи за своите здравни осигуровки, 2010 година изглежда по-добре:
• Цената на здравните осигуровки за семейство е нараснала с 3% през 2010 г., най- малкото нарастване за повече от едно десетилетие. Това е добра новина.
• Част от причините за бавния растеж на цените е, че работодателите са увеличили размера на “deductibles” и са използвали други начини да намалят покритията в самите здравни планове. Това също е добра новина. Първо, това е начинът, по който рационалните хора отговарят на повишаващите се цени. Второ, предпочитанията на федералния данъчен кодекс за здравно осигуряване от работното място насърчава повишени покрития така или иначе. Трето, по-големите “deductibles” и “co-insurance” ще позволят на застрахователните компании да намалят цените си отново.
• Фактът, че средният принос на работодателите към здравните осигуровки не се е увеличил през 2010 г. просто означава, че работниците са поели трите процента увеличение на разходите за групови здравни осигуровки изцяло чрез по-високи премии, а не чрез по-ниски заплати.
Това не означава, че няма лоши новини. Федералният данъчен кодекс е дал на работодателите контрол върху хиляди долари от заплатите на своите работници (и е направил здравното осигуряване по несигурно) за още една година. Работниците все още не осъзнават, че $ 9,770, които работодателите им плащат за премиите на здравните осигуровки са пари, принадлежащи на работниците от самото начало. И здравната реформа на Обама оставя работниците с още по-малко контрол върху тези пари.

Вашите въпроси към Деян Кожухаров можете да зададете на E-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Деян Р. Кожухаров, AIS, AAI, ARM