Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

ПАСПОРТИТЕ: КРАТЪК СЪВЕТ:
Да, МОЖЕТЕ да пишете върху паспорта си. Откакто България стана член на Европейския съюз, често пъти не подпечатват паспорта ви при влизане или излизане от страната. Но когато или ако кандидатствате за американско гражданство, трябва да сте готови да докладвате на подготвящия документите ви всяка дата, на която сте излезли или влезли обратно в САЩ. Трябва да се погледне в паспорта и датите да се уточнят по печатите вътре. Понякога печатите липсват. Напоследък такива пропуски са по-чести и изчисленията на отсъствията по дни се превръщат в кошмар. За да избегнете главоболието, защо да не си определите една страничка от паспорта, върху която да записвате всички тези дати?
КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА ГРАЖДАНСТВО:
Всяко пътуване извън САЩ за повече от шест месеца ще изисква специална документация. Тази документация трябва да се подготви на интервюто. Други документи се изискват като част от апликационния процес. И когато платите на някого “само да ви попълни апликацията”, имайте предвид, че ще трябват и други документи, като например свидетелства за раждане или брак, заверени решения за всички разводи, ако сте имали няколко, както и други хартии и документация, покриващи всички пунктове, на които се обръща внимание по време на интервюто за натурализация. А това зависи от всеки индивидуален случай. Вярно, че не е толкова трудно, но по някаква причина хората често изпадат в ситуации, когато става беля или се причинява голямо закъснение. И ако сте платили на някого “само да ви попълни документите”, не си мислете, че винаги получавате пълен и коректно изготвен апликационен пакет.
От друга страна апликацията за натурализация N-400 е една от лесните, ако човекът, който си я подготвя самичък, знае какво прави. Ако имате основната документация налице, има три важни проблема: арести, пътуванията извън страната и регистрирането за Selective Service (за мъжете, били в страната на възраст между 18 до 26 г., независимо дали като туристи, студенти или нелегални). Защо тогава толкова хора правят грешки, получават откази или си навличат месеци чакане? Причината обикновено е, че този, който им е подготвял апликацията, не е знаел какво прави, и отказът, закъснението или предизвиканото разследване евентуално са могли да бъдат абсолютно избегнати.
При всяка апликация хората често имат следния подход: правят това, което те си представят, че е “достатъчно”, за да получат одобрение. Това обикновено е в резултат или на много малък опит, или на лош съвет, или в случаи, когато местната туристическа агенция е направила успешно седем, осем или девет от десет апликации, но точно на десетата са пропуснали “да разпознаят” проблем, обикновено лесно разрешим за професионалиста.
РАЗПОЗНАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ  И ПЪЛНА И ИЗЧЕРПАТЕЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ: ДВА РАЗЛИЧНИ ВЪПРОСА:
Дали “достатъчното” е наистина достатъчно? Професионалистът документира всичко. Не е ли по-лесно и по-евтино да се подходи точно и задълбочено в началото вместо да се занимавате със забавяне, да се изнервяте и да трябва да обжалвате даден отказ? Най-вече във случаите, когато проблемът е бил налице, но никой не го е забелязал и не се е справил с него предварително? Жената в туристическата агенция, както и някои адвокати за съжаление, пропускат да забележат проблема, който имате ТОЧНО ВИЕ във вашата индивидуална ситуация. На интервюто може да се случи всичко. Ако сте подготвени обаче за “най-лошия възможен сценарий” и само се надявате на най-доброто, обикновено печелите.
ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ КАКВО ПРАВИТЕ:
Дали става въпрос за просто попълване на документите? Когато подавате каквато и да е имиграционна апликация, вие слагате началото на създаването на “официално досие”, върху което федералният служител -= изпълнител на закона основава решението си, отнасящо се до легалния ви статут в тази държава, обикновено често заинтересуван да търси начини да ви откаже. Това е важна стъпка в живота! И точно върху това “официално досие” професионалистът основава на свой ред обжалването в случай на отказ, дълго забавяне или предизвикано разследване. Затова е необходима пълна и изчерпателна документация в папката на властите, а не нещо, което е “само достатъчно”. Хората гледат да спестят някой лев при “простото попълване на документите” често без да знаят какво вършат. По същата логика защо да не опитат сами да си направят някоя операция? Поне потърсете предаварително съвет от някой, който знае какво върши, освен когато проблемът не е очевиден и помощта е задължително необходима.
ГЕЙ?
Досега не сме обръщали внимание на друга ситуация, която набира сили на имиграционния фронт. Вероятно ще бъдете изненадани да разберете колко хора същата засяга! Шест члена от Камарата на представителите миналата седмица изпратиха писмо до Президент Обама и други лидери на политическата сцена, изразявайки силна подкрепа на малко известна част от законодателството, която би гарантирала на гей двойките (мъже и жени) същите права на постоянно жителство (зелена карта) както и на хетеросексуалните двойки. Това е т.нар. Закон за обединяване на американските семейства, представен преди година и в Камарата, и в Сената. Този закон ще създаде нова имиграционна категория за “постоянните партньори” и ще засегне 36,000 хомосексуални двойки, независимо дали могат или не могат “да се оженят” под закона в даден щат.
Под настоящия имиграционен закон американците, които са гей, не могат да спонсорират партньорите си, родени в чужбина, дори и ако съюзът им е признат от щат, в който гей бракът е законен - като Айова и Вермонт например. Почти половината от тези двойки имат деца и много от тези имигранти (партньорите-чужденци) са квалифицирани за дадена професия. Много са дошли като студенти или на работни визи и сега би трябвало да успеят да се узаконят чрез работата си, ако икономиката не беше в такъв упадък и ако системата за работните визи не беше така неадекватна.
Другият им избор е да започнат живота си отново в Канада или Англия, които предлагат жителство на партньорите от един и същи пол.
Опонентите на този проектозакон казват, че такава провизия ще бъде сериозна пречка за прокарването на имиграционната реформа. “Все едно да изливаш бензин върху бушуващ огън”, каза Кевин Апълби, директор на миграционната политика и обществените връзки към Американската конференция на католическите епископи, която гледа на тези съюзи като нарушаване на църковното учение. “Имиграционният въпрос е вече достатъчно противоречив. Прибавянето на този проблем ще го доубие изцяло”. Той може да се окаже прав, въпреки че признаването на съюзите между същия пол определено предстои в бъдеще. Спомнете си, че само преди петдесетина години браковете между бели и черни в САЩ бяха незаконни.
Въпреки всичко сигурно ще бъдем изненадани, когато видим колко експлозивно може да нарастне броя на хората, които изведнъж ще се окажат във връзка с партньори от същия пол!

John W. Kearns

Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns