Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

С РИСК ДА СЕ ПОВТОРИМ:
Читателите ми знаят, че неуморно докладвам политическите нюанси зад всяко едно действие по посока на прокарването на легализационна програма за 12-те милиона нелегални в САЩ, някои от които съм сигурен са сред вас. Ще имаме ли амнистия? Непрекъснато трябва да гадаем, наблюдавайки политиката във Вашингтон.
Звучи като повторение. Това са обаче последните новини. Отдавна говоря по този въпрос, но според мен няма нищо по-важно в момента от една програма за легализация, която да вдигне имигрантските общности над второкласния им статут.
Семействата трябва да си правят планове за бъдещето. Децата завършват училище и искат да продължат в колеж. Докато семейството е нелегално, те не могат да вземат дори и шофьорска книжка, да не говорим за финансова помощ за образование. “Дали да не си отидем?” Още преди 2007 г. все сме в състояние да ни делят само няколко месеца от легализацията. Няма ли да е ирония на съдбата да си отидете у дома и да прокарат имиграционната реформа точно когато сте напуснали? Извинявам се, ако изглежа че се повтарям, но само се опитвам да докладвам и анализирам последните действия в тази посока.
Ако наистина получим имиграционна реформа, чудя се колко души всъщност ще се запишат за нея? Дори и да е предложена легализация, не всеки ще види необходимостта да кандидатства, защото ще бъде трудно, скъпо, ще отнеме дълго време и ще изисква продължителен ангажимент. Много хора ще решат, че това не им е нужно и ще имат дузина причини защо няма да го направят, като тези причини невинаги ще са умни.
Да бъдеш нелегален, да живееш под радара и като гражданин втора класа, за много хора се е превърнало в култура - начин на съществуване, който им пречи да се присъединят и да приемат американската ценностна система. Това не е хубаво, защото тази държава е основана и формирана от имигранти, които са били горди да споделят възможностите, предоставени им от този нов “експеримент в непознатото” и които са имали и възможността да бъдат благодарни.
Миналата седмица говорихме за политика. Новият закон в Аризона и наближаващите междинни избори изглежда притискат Администрацията на Обама да смени курса си и да даде приоритет на имиграционната реформа не “някой ден”, а веднага преди ноемврийските избори.
И все пак моментът може да не е съвсем подходящ - нацията страда от 10% безработица и републиканците от Tea Party са мобилизирани! - както и времето преди изборите  май ще е твърде кратко за демократите да направят нещо, за да си запазят гласовете на Латиносите. Това лято ни предстои на наблюдаваме битка по въпроса за имиграционната реформа, която ще има политически ефект върху формирането на бъдещето на тази държава. Тази седмица ще обсъдим специфичните детайли на плана, предложен наскоро пред Сената от ръководството на демократите.
ДЕМОКРАТИТЕ В СЕНАТА ПРЕДСТАВЯТ НОВ ИМИГРАЦИОНЕН ПЛАН:
Демократите в Конгреса, изправени пред тежка борба през ноември, знаят, че имат нужда от гласовете на испаноговорящите. Тези гласове ще дойдат, ако имаме имиграционна реформа преди междинните избори през есента. Демократите в Сената излязоха с нов план, предложен точно преди майските имиграционни походи. “Концептуалното предложение”, както го наричат сенаторите, е по-скоро очертание на общите черти, а не точно план за легализация.
Нито един републиканец не се подписа под него, нито даже и Сен. Линдзи Греъм от Южна Каролина, който работи месеци наред заедно със Сен. Чарлз Шумър, демократ от Ню Йорк, върху оформянето на потенциален проектозакон за имиграционна реформа, който така и не видя бял свят. Г-н Греъм излезе в съвместно заявление със Сен. Джон Кил, републиканец от Аризона, с което отхвърлят това предложение като “обещаващо всичко на всички”. Сякаш това е нещо лошо.
Предложението обещава да се превърне в основа за началото на дискусиите това лято, резултатите от които може да определят дали ще се спечелят Латино гласовете през ноември и впоследствие кой ще получи контрол над Конгреса след междинните избори. Дали Конгресът ще има гръбнака да прокара имиграционна реформа това лято?
ОТНАСЯЙТЕ СЕ СЕРИОЗНО КЪМ ОСОБЕНО ЗАСИЛЕНОТО ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА НАПОСЛЕДЪК:
Едно нещо можем винаги да кажем за несправедливата, неблагодарна и в същността си непостоянна статуторна схема на имиграционния закон, която имаме през по-голямата част на ХХ век и най-вече след въвеждането на IIRIRA през 1996, и това е, че този закон не се прилагаше в пълната му сила. Нямаха и желание да го прилагат. Нямаха и пари да го прилагат. Дойде драконовото законодателство през 1996, после дойде 11 септември и Патриотичния Акт, а сега имаме Война на туризма. Новият план за имиграционна реформа поставя нов фокус за дебатите през лятото: твърдо прилагане на имиграционния закон.
Но по-важното е, че подсказва как се променя политиката по този спорен въпрос. Прилагането на закона ще простре много по-дълги ръце от всичко, което виждаме до момента - или всичко, предложено от републиканците под Администрацията на Буш. Планът показва и промяната в курса на демократите по отношение на прилагането на закона и сигурността на границите в отговор на общите сентименти на нацията. Дали обаче типичният американски гласоподавател иска легализация и рационална имиграционна система? Демократите казват “Да!”, републиканците вярват, че “Не”!
Новото предложение пред Сената започва с “нулева толерантност” към имигрантите, опитващи се да влязат в страната незаконно, чрез затягане на границите и невъзможността същите да си намират работа в САЩ. Властите трябва да имат възможността да подкрепят тази заплаха с пространните си бази данни, които започнаха да развиват след 11 септември и с предложението за нови биометрични карти за самоличност в национален мащаб.
Това предложение е за специални нови карти с номер за социално осигуряване, които ще съдържат биометричен чип и които всички работници - американските граждани включително, ще трябва да представят на работодателя при назначаването си на работа. Консерваторите, които поддържат усиленото прилагане на закона, от дълго време са в опозиция на националната карта за самоличност или за превръщането на картата с номера за социално осигуряване в “национална карта за самоличност”. Защитниците на индивидуалните свободи са възмутени, но е ясно защо се върви в тази посока.
Работодателите ще имат задължението да проследяват имиграционния статут на потенциалните служители много по-отблизо, отколкото могат сега, а ако не го правят, ще бъдат заплашени със сериозни глоби. От всеки работодател ще се изисква да използва нова система за проверка и доказателство, включително и всеки бизнес ще има скенер за проверяване на валидността на картите за социално осигуряване на кандидатите за работа.
Като част от системата за прилагане на закона, планът иска въвеждането на национална система за регистриране на всяко раждане и смърт, за да се елиминира възможността за измамно използване на документи на починали от страна на имигрантите.
Планът също иска и установяването на система за наблюдаване на отпътуванията от страната на всички имигранти, както и на пристигането им в съответната родина. Ако имигрантът не напусне след изтичане на визата му, от имиграционните власти ще се изисква бързо да го депортират. Така както става в други държави.
В СЛЕДВАЩАТА СТАТИЯ ще продължим с детайлите на този план и ще се спрем върху положителните му страни.

John W. Kearns

Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns