Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

КАТО ГРАЖДАНИН НА ЕДНА ДЕМОКРАТИЧНА ДЪРЖАВА, ИМАТЕ ЛИ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ДА ЗНАЕТЕ  И РАЗБИРАТЕ ПРАВАТА СИ?
Имате ли отговорността да упражнявате тези права? Дали някой друг, най-вече полицията, има задължението да ви информира за правата ви, да ви помогне да ги разберете или упражните, или да ви накара да ги упражните, ако сте се отказали от тях при сътрудничество с полицията при събиране на доказателства, които могат да бъдат използвани с цел издаването на присъда срещу вас самите?
Всеки има право на лична свобода. Всеки има право да бъде оставен на спокойствие, да не бъде тормозен или задържан и разпитван от представител на властта, освен ако съответният агент (обикновено - полицай), няма “вероятна причина” или резонно съмнение, че човекът е виновен за извършването на някакво престъпление.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА АРЕСТЪТ?
“Арест” означава “спиране/възспиране”. Ако сте спрени в процес на нещо или свободата ви е ограничена принудително от представител на властта, независимо при какво да е незначително обстоятелство, чувствате ли, че можете да се обърнете и да си тръгнете? Точно това е тестът. Полицай започва разговор с вас на улицата. Свободен ли сте да го игнорирате и да си тръгнете, както бихте постъпили при разговор с друг човек? Опитайте, това е свободна държава. Полицаят ви поканва да седнете на задната седалка в колата му, за да си поговорите. Можете ли да излезете от колата, когато си поискате?
Ако не сте свободни да си тръгнете или ако не чувствате, че имате тази свобода, тогава значи сте “арестувани”. В ръцете на властта сте - значи “задържани” или “арестувани” и можете да бъдете обект на “разпит вследствие на задържане” от полицаите, разследващи дадено престъпление. Ако сте арестувани или обект на разпит вследствие задържане, се прилагат определени права. От една страна, трябва да сте били обвинени в престъпление или освободени в рамките на резонен период от време. Ако сте арестувани, задържани и обвинени в престъпление, имате ли правото да бъдете освободени под гаранция?
АКО СТЕ АРЕСТУВАНИ, ИМАТЕ СЛЕДНИТЕ ПРАВА:
“Имате правото да запазите мълчание. Всяко нещо, което кажете, може и ще се използва срещу вас в съда. Имате правото да говорите с адвокат и да имате адвокат, който да присъства по време на разпит. Ако не можете да си позволите да наемете адвокат, такъв ще ви бъде предоставен на държавни разноски.”
ИМАТ ЛИ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ПОЛИЦАИТЕ ДА ВИ “ПРОЧЕТАТ” ТЕЗИ ПРАВА? НЕ!
Полицията трябва да ви прочете тези права само ако ще се опитва да внесе тези инкриминиращи показания срещу самия себе си (като например признание) като доказателство в процес, в който вие ще сте подсъдим, обвинен в престъпление, за да могат да ви осъдят. Ако нямат нужда от такива признания, например когато имат достатъчно други доказателства, тогава обикновено не се главоболят да ви четат правата. И могат да използват изказванията ви за допълнително разследване и много вероятно да ви осъдят въз основа на други доказателства, до които ще са стигнали благодарение на доброволно дадените ви показания преди да са ви били изчетени правата. (Много вероятно един добър адвокат да успее да отхвърли такива едни доказателства от съдебния процес, но не може да се разчита само на това).
По-добрият въпрос е дали полицията е имала “вероятна причина” - резонно съмнение - да ви обвини в престъплението. И ако е имала, тогава може да ви арестува и задържи. А ако не, твърде вероятно е доказателствата, открити след това, също да бъдат отхвърлени и да не се използват в процеса, както това може да стане и със самия арест.
Как си намира полицията “вероятната причина” да ви арестува? Претърсват ли ви? Намерили ли са някакво доказателство? Намерили ли са кокаин в хола ви или в багажника на колата? Как са успели полицаите законно да влязат и да ви претърсват къщата или колата? Имат правото на това само с добра причина. Обикновено човекът (с кокаин в багажника) доброволно им дава разрешение да отворят този багажник. Защо??
Това е “законът за претърсване и конфискуване”. Днес ще говорим само накратко за това какво става след ареста: правата ви Миранда (“Miranda rights”) и задължението на полицията да ви информира за правата, КОИТО ВЕЧЕ ИМАТЕ, и които трябва да имате смелостта да упражните.
Правилото Миранда е постановено с цел да се защитят правата на личността според Петата поправка на Конституцията на САЩ срещу самоинкриминиране. Предупреждението при изчитането на правата Миранда подсигурява, че човекът, който е задържан от властта, разбира, че няма задължението да говори с полицаите и че има правото на разпитите му да присъства адвокат.
КОГА ПОЛИЦИЯТА ЩЕ МИ ПРОЧЕТЕ ПРАВАТА МИРАНДА?
Полицаите знаят много добре кога трябва да прочетат на заподозрения правата му. Полицаите често ще разпитват заподозрения, казвайки му специфично “Ти не си под арест и си свободен да си тръгнеш, обаче бихме искали само да отговориш на някои въпроси”. И след като заподозреният доброволно отговори на въпросите или понякога отказва да отговаря, го арестуват. Разпитът, независимо дали доброволен и не “под арест”, обикновено се приема като доказателство в съда. След арестуването полицията може да няма повече интерес да продължава разпита и следователно може и изобщо да не изчете Миранда правата на заподозрения.
АКО ПОЛИЦАИТЕ НЕ МИ ПРОЧЕТАТ ПРАВАТА, МОГАТ ЛИ ДА ИЗПОЛЗВАТ ДАДЕНИ ОТ МЕНЕ ПОКАЗАНИЯ?
Да, разбира се. Затова имате правото да запазите мълчание. Полицаите имат задължението да ви информират за това право веднага щом ви задържат или арестуват. Но вие можете да дадете показания доброволно или спонтанно дори преди да са имали възможността да ви изчетат правата, а после тези показания да се използват срещу вас. Като добри американци сте длъжни да си знаете правата, независимо дали са ви информирали за тях, и съответно - да ги упражните, като например откажете да разговаряте с полицаите или си тръгнете, ако сте свободни да го сторите. Повярвайте им, че адвокатът ви ще иска да постъпите точно така.
Понякога заподозреният прави доброволни изявления след като е арестуван. Полицаите нямат задължението да предупреждават заподозрения да не дава доброволни показания, освен ако нарочно не се опитват да изтръгнат тези показания с думи или с определено поведение. Понякога заподозреният изразява “изненадата си”, че е хванат от полицията, с изказвания от сорта “Хванахте ме”. В други случаи след ареста заподозреният се опитва да оправдае действията си пред полицаите с думите “Не знам защо го направих” или “Наркотиците не са мои - пренасях ги за един приятел”. Тези изказвания, направени спонтанно, почти винаги ще се приемат като доказателство в съда.
В допълнение, както казах, ако дадено показание доведе до разкриването на други доказателства, дори и това показание да е изтръгнато в нарушение на правилото Миранда, полицията може да успее да го използва като доказателство в съда.
АКО ЗАПАЗЯ МЪЛЧАНИЕ ИЛИ ПОИСКАМ АДВОКАТ, ПОЛИЦАИТЕ НЯМА ЛИ ВЕДНАГА ДА ПОМИСЛЯТ, ЧЕ СЪМ  ВИНОВЕН?
Ще помислят.Но полицаите не са тези, които РЕШАВАТ дали сте виновни. Полицаите мислят всички за виновни в нещо и тяхна е работата да разберат какво е това нещо във вашия случай. И много ще им помогне, ако се окаже, че сте виновни точно за това, в което искат да ви обвинят. Защо направо не си признаете?
Значи ако полицията вече мисли, че сте виновни, защо да разговаряте с тях? И най-вече, ако така и така са ви арестували! По-лесно ли ви е или по-успокояващо? Или пък офицерът е много любезен и мил? Много ли ще е прекрасно да се озовете в затвора с присъда в досието си? И колко ще трябва да плащате, за да се извадите от дупката, която сами сте си изкопали, ако приказвате с полицаите или им разрешавате да ви претърсват къщата или колата? Полицаите не са ви приятели. Като генерално правило, не говорете с полицаите, освен разбира се ако сте сигурни, че с приказки ще се отървете от арестуване. Но това е риск, който става невъзможен СЛЕД арестуването ви. Недейте услужливо да предлагате на полицаите доказателства, с които могат да ви осъдят. Каквото и да кажете или да направите, ще ви навреди, така че по-добре запазете самообладание и си мълчете. Или поискайте адвокат. Каква полза да имате права, ако не ги упражнявате. Хора са умирали в защита на тези права - най-малкото, което можете да направите, е да ги използвате.
ЗАЩО РЕШИХМЕ ДНЕС ДА ГОВОРИМ ПО ТАЗИ ИНАЧЕ ИНТЕРЕСНА ТЕМА?
И ще продължим следващата седмица? Защото има една голяма и лоша промяна в правилата по отношение на предупреждението Миранда. Сега трябва добре да разберете правата си и да се държите за тях и твърдо да ги използвате.
АКО СЪМ НЕЛЕГАЛЕН, имам ли права под Конституцията на САЩ? Това е добър въпрос, защото отговорът е - не винаги. В повечето случаи - да, но и за това ще говорим другата седмица.
Пишете ми, ако темата наистина ви интересува. Ако не, винаги има за какво друго да разговаряме.

John W. Kearns

Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns