Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

ВАШИТЕ  ПРАВА: ОЩЕ ЗА “МИРАНДА”:
Миналата седмица ви “прочетохме правата”, така както се очаква  от полицаите, само АКО ще използват собствените ви инкриминиращи изявления срещу вас в съда. Вашите изявления могат също да бъдат използвани срещу вас въпреки предупреждението “Миранда”, ако сте ги дали в ситуация на изненада и спонтанно преди полицаите да са имали шанса да ви прочетат правата или защото още не сте “задържани” и сте свободни да си тръгнете, или ако могат да използват изявленията ви за по-нататъшно насочване на разследването и после да ви осъдят въз основа на други доказателства. Както виждате, изключенията са доста. Затова недейте да мислите, че арестът ви е невалиден, само защото полицаите не са ви прочели правата. Това, от което се нуждаят те, за да ви арестуват, е “вероятната причина”, че вие сте извършителят на престъплението. Например някой ви е видял и ще се яви като свидетел в съда - в този случай не се нуждаят от изявленията ви. И вероятно ще ви предупредят да запазите мълчание. Но и да не го сторят, по-добре да не говорите.
Конституцията предоставя доста права за заподозрените в извършване на престъпление. Един от страховете е, че властите могат да действат, както си искат само ако се каже, че даден човек е заподозрян престъпник. Много от правата според Конституцията, като например “хабеас корпус” (нареждането затворник да бъде изправен пред съда, особено за да се установи дали е бил правилно задържан), правото да се запази мълчание, правото на адвокат и т.н., са създадени с цел обвинените в престъпление да могат да ползват правата си..
В американската история до делото от 1963 г. - “Миранда срещу Аризона”, полицаите можеха да се възползват от факта, че не всеки си знае правата. Тяхната позиция беше, че ако обвиненият говори за престъплението, без да знае дали има нужда, то е негова грешката, че не се е възползвал от правата си, дори и да не е знаел, че има такива.
И това е основната тема на делото “Миранда срещу Аризона”. През 1963 Ернесто Миранда е бил обвинен в отвличането и изнасилването на 18-годишно бавноразвиващо се момиче. Хванат и доведен за разпит, само след около три часа той си признава престъплението. Не му е било казано, че има правото да не отговаря и че може да поиска адовкат. По време на процеса адвокатът на Миранда се опитал да предотврати използването на признанията му като доказателство в процеса, но съдът отхвърлил официалната му молба. През 1966 г. делото се разглеждало вече от Върховния съд. Решението на съда било, че изявленията на Миранда, направени пред полицаите, не могат да бъдат използвани като доказателство, защото Миранда не бил предупреден какви са му правата.
РАЗБИРАЙТЕ ПРАВАТА СИ!
Факт е, че имате много повече права, освен т.нар. Миранда права, независимо дали сте арестувани или не, дали сте задържани или сте обект на разследване или на разпит от даден агент на властта. Всеки, който е гражданин или се надява да стане, трябва да се запознае с правата си. Малко по-надолу ще обясним защо това ще става все по-важно в бъдеще.
НОВИНАРСКИ БЮЛЕТИН: ВЪРХОВНИЯТ СЪД БИЕ ОТБОЙ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СТРИКТНОТО ПРИЛАГАНЕ НА МИРАНДА ПРАВИЛАТА: В началото на юни Върховният съд излезе с решение, че думите на заподозрения в престъпление могат да бъдат използвани срещу него, ако същият не е успял ясно да си заяви правата и вместо това е отговорил дори и само на един въпрос след почти три часов разпит. С това решение Върховният съд оттегля стриктното прилагане на собственото си прочуто решение “Миранда”.
В миналото съдът беше постановил, че властите имат отговорността и задължението да покажат, че заподозреният престъпник ясно, интелигентно и с разбиране се е отказал от правата си. Ето защо когато заподозреният ясно заяви, че отказва да говори, полицаите обикновено прекратяват разпита. Ако заподозреният иска да приказва, отговаря на въпроси или признае, полицаите обикновено го карат да подпише писмено отказване от правата си. Но вече не е така.
Сега Върховният съд каза, че заподозреният има задължението утвърдително да заяви правата си, щом веднъж е бил информиран за тях. И ако не го стори, думите му по-нататък могат да бъдат използвани за осъждането му. А от полицаите няма да се изисква преди разпита да получават писмен отказ от заподозрения за правото му да запази мълчание, защото сега само думата на заподозрения ще бъде достатъчна да послужи като такъв отказ.
При този скорошен случай полицията в Мичигън предупредила заподозрения Ван Томпкинс за правата му, включително и за правото му да запази мълчание. Томпкинс казал, че е разбрал какво му говорят, но не подчертал пред офицера, че иска разпитът да бъде спрян и иска да говори първо с адвокат. Вместо това просто седнал на стола и мълчал, докато полицаите го разпитвали.
След около 45 минути полицаят попитал “Молиш ли се на Бога да ти прости, че си застрелял това момче?” “Да”, отговорил Томпкинс и извърнал лице. Въпреки че отказал да продължи да отговаря и не подписал признанието, го осъдили в убийство първа степен предимно въз основа да едносричния му отговор.
Апелативният съд отхвърлил присъдата на Томпкинс въз основа на това, че използването на инкриминиращия отговор е нарушило правото му срещу самоинкриминиране според Миранда правилата.
Върховният съд в началото на юни т.г. (2010) отхвърли това решение и възстанови присъдата само с 5 срещу 4 гласа, заявявайки, че заподозрян, който е получил и разбрал предупреждението за правата си по Миранда, но който не е заявил утвърдително, че ще се възползва от тях, отхвърля правото си да запази мълчание, ако е дал ненасилствено показание пред полицията. По случайно съвпадение, правилото Миранда също е било прието с 5 на 4 гласа, което показва, че тази област от правото е обект на атаки и колебания.
ЗАЩО Е ВАЖНО ТОВА? ЗАЩО ХОРАТА ПРАВЯТ ПРИЗНАНИЯ?
Можем да се впуснем в обсъждане на принудителните полицейски техники на провеждане на разпит, но вместо това - вижте какво пише във вестниците. В Чикаго в момента тече процесът срещу бившия детектив от чикагската полиция Джон Бърдж, който в продължение на двайсет години изтръгвал с насилие признания от заподозрените. Бившият ни губернатор Джордж Райън беше номиниран за Нобеловата награда заради отмяната на смъртната присъда в щата, след като множество ДНК тестове показаха, че много от осъдените убийци, голяма част от които - след направени признания, се оказаха невинни. Миранда беше през 1963. Само преди няколко години бащата на тригодишната Райли Фокс си “призна”, че я е убил и насилил, след 14-часов разпит четири месеца след убийството на детето, само за да бъде оправдан по-късно, след като ДНК тест разкрил истинския убиец.
Твърде много случаи се “разрешават” с признанията на обвинения. Сега, когато вече имаме доказателства, подкрепени с ДНК, много невинни хора, неправомерно осъдени, се освобождават от затворите. В повече от 25% от реабилитираните чрез ДНК доказателства случаи, невинно обвинени хора са направили инкриминиращи изявления, директни признания или просто са били принудени да се съгласят с предоставените им факти и да се признаят за виновни.
Според гласувалите против в решението по случая Томпкинс съдии, това решение е значителна крачка назад от протекциите, предлагани години наред от закона Миранда срещу принудителното самоинкриминиране. Те заявяват, че присъдата срещу Томпкинс трябва да бъде отменена, защото прокуратурата не е изпълнила задължението си да покаже, че обвиняемият наистина се е отказал от правото си да запази мълчание.
С други думи, това решение е стъпка назад. И ако не отнема права, то отнема протекцията за хора, които не са достатъчно решителни и силни да познават и да се възползват от правата си. А кой може да запази самообладание и да не си “признае” след дълги часове принудителен разпит?
За съжаление, администрацията на Обама подкрепи мнозинството по случая Томпкинс. Според мнението, публикувано от бъдещата съдийка във Върховния съд Елена Каган, властите нямат задължението да доказват, че заподозреният утвърдително се е отказал от правата си. Според нея “ако заподозреният знае и разбира правата си по Миранда”, всичко, което каже, може да бъде използвано срещу него в съда.
КАКВО ТРЯБВА ДА ПРАВИТЕ, АКО СТЕ АРЕСТУВАНИ И ПОДЛОЖЕНИ НА РАЗПИТ:
Според съдията, който представи в писмен вид мнението на мнозинството, Томпкинс не е казал, че иска да запази мълчание или че не иска да разговаря с полицаите. Само ако бил направил това простичко и недвусмислено изявление, е щял утвърдително да приложи правото си да спре разпита. В този случай той не е направил нищо, с което да заяви правото си да запази мълчание.
Заподозрените не трябва да нарушават мълчанието си и трябва утвърдително да заявят пред полицаите, че няма да говорят, че искат разпитът да бъде спрян и че искат адвокат. Значи ако искате да се възползвате от правото си да запазите мълчание, трябва утвърдително да го заявите. Това ви изявление трябва да прекрати разпита.
ЗАЕДНО С ТЕЗИ ПРАВА ИДВАТ И ОТГОВОРНОСТИ: личната отговорност да се държите като добри граждани под договора, сключен с обществото в една демокрация, както и отговорността да знаете какво са ви правата и да ги упражнявате. Следващата седмица ще предложим още новини от Върховиня съд за имигрантите по отношение на криминалните присъди и депортациите - този път - по-добри новини!


John W. Kearns

Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns