ИМИГРАЦИОННИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ КРИМИНАЛНА ДЕЙНОСТ: Миналата седмица направихме кратко изложение за ефекта върху имигранта на всеки арест или присъда. “Присъдата” за имиграционни цели включва всяко признаване на вина или съгласяването с факти, които иначе биха подкрепили издаването на такава, дори и да не са ви осъдили в крайна сметка, което пък включва дори “супервизията” (“под наблюдение”) или издаването на условна присъда, която може да не се появи на досието след изпълнение на определените условия.
Проблемът идва когато имате повече от един арест или присъда, независимо колко дребни или минимални са те. USCIS, имиграционните съдилища и Федералните съдилища по обжалванията са интерпретирали простия език и намерението на Конгреса зад IIRIRA - имиграционния закон от 1996 г. като изключително широка дефиниция - “aggravated felony” (углавно престъпление с утежняващи обстоятелства), включващо едно или повече по-леки престъпления.
USCIS наистина гледа зле на всеки вид криминална присъда. И в допълнение към съществуващите забрани, предизвикани от криминалните престъпления (по дефинициите им според имиграционния закон), службите имат правото да упражнят “усмотрение”, когато разглеждат “добрия морален характер” - задължително условие за квалифицирането за зелена карта или гражданство.
Резултатът дори от едно не особено тежко криминално досие може да бъде депортация (отстраняване) по всяко време. Това важи за всеки, който не е гражданин, включително и за хората със зелени карти от много години, независимо колко спокойно си живеят. Най-често се стига до такъв момент при подновяване на зелената карта или при влизане обратно в страната след пътуване навън или - както често се случва - ако някой се обади на имиграционните служби. Кой знае кого сте ядосали или кой ви завижда.. Съдилищата понякога имат задължението да уведомят ICE, за да могат да дойдат и да ви приберат, когато ви прочетат присъдата или когато се признаете за виновни. ICE обича да преследва криминалните - това е най-важният им приоритет!
ИМА ЛИ НЯКАКВА НАДЕЖДА, макар че тези мерки изглеждат драконовски, а в някои случаи и неконституционни? ДА. И затова можете да благодарите на Върховния съд. Този месец Върховният съд излезе с решение, което блокира ICE от рутинното депортиране на нелегални имигранти за дребни присъди за притежание на малко количество наркотици. Това ще се отрази на десетки хиляди иначе подчиняващи се на закона резиденти и ще ги спаси от депортация.
С решение 9 към 0 съдиите постановиха, че един човек от Тексас, който се е признал за виновен няколко пъти за притежание на цигара марихуана и едно хапче Занакс, е бил неправилно депортиран.
Хосе Карачури-Розендо бил прибран от ICE след като се признал за виновен, че има Занакс без рецепта. И имиграционният съдия, и Апелативният съд в Ню Орлийнз решили, че същият трябва да бъде депортиран, защото втора присъда за притежание на наркотици вече се квалифицира като “aggravated felony”, т.е., тежко престъпление.
Делото на Розендо илюстрира потенциално суровия ефект на имиграционния закон от 1996 г. IIRIRA, създаден с цел да прочисти нацията от имигранти - криминални престъпници или с многократни нарушения. Преди това имигрантите можеха да кандидатстват за “отмяна” на базата на тежки обстоятелства, ако имат работа, семейства или други връзки с тази страна.
В контраст на това новият закон изискваше депортацията на всеки не-гражданин с присъда в тежко престъпление. Конгресът обаче не дефинира внимателно този термин и оттогава имиграционните съдии решават кои престъпления се покриват от тази дефиниция. Повярвайте ми, че имиграционният закон дефинира този термин много по-широко и доста по-различно отколкото щатските или федералните закони.
Понеделнишкото решение на Върховния съд е третият път за шест години, когато Върховният съд се намесва и постановява, че тези съдии са отишли твърде далече.
Според Съдия Джон Пол Стивънс от Върховния съд, отношението на властите се противопоставя на нормалното разбиране. “Ние обикновено не приемаме една 10-дневна присъда за неразрешено притежание на тривиално количество наркотик без рецепта за “тежко престъпление”, написа той. (За нещастие, този съдия току-що се пенсионира и не съм сигурен, че Елена Каган споделя същите либерални възгледи, макар че в този случай решението се подкрепи твърдо с 9 към 0 гласа).
Заради строгия си език, законът от 1996 изисква депортацията дори на легални постоянни жители, които са живели в САЩ от десетки години и са служили в американската армия. Въпреки това решение на високо съдебно ниво, имигрантите, осъдени за наркотици, ще продължават да бъдат слагани в процедура за отстраняване.
Обаче ще имат шанса да се изправят пред имиграционния съдия, където ще могат да цитират това ново решение и да търсят “отмяна”.
Върху какъв брой души ще се отрази това ново решение? През 2009 г. ICE депортира 139,188 т.нар. “чужденци-криминални престъпници”. Тази цифра включва не само нелегални имигранти, но и притежатели на зелени карти.
Апелативните съдилища в Ню Орлийнз и Чикаго са между тези, които се съгласяват, че втора присъда за притежание на наркотици без значение колко минимално количество, според закона автоматично отваря вратата за депортация. Очевидно Върховният съд не е съгласен с това становище. Последното решение на Върховния съд се прибавя към дългата поредица от случаи, когато Съдът се възпротивява активно срещу екстремално широката интерпретация на имиграционния закон IIRIRA, предлагана от службите. Според експертите, Върховният съд подсказва, че иска този закон да бъде дефиниран по-ограничено.
Преди шест години Съдът отхвърли становището на администрацията на Буш, че присъдата за шофиране под въздействие (DUI) трябва да се квалифицира като тежко престъпление и като “престъпление с елемент на жестокост”. Преди четири години върховният съд с решение 8 към 1 отхвърли депортацията на един човек от Ю.Дакота, който се признал за виновен в притежание на кокаин - тежко престъпление по съответния щатски закон, но по-малко по степен престъпление според федералния закон.
В последното решение високият форум специфично постанови, че втора присъда за притежание не е тежко престъпление при усложнени обстоятелства, макар и да е повторено нарушение на закона. Стивънз каза, че според общото възприятие употребата на думите “усложнени обстоятелства” и “тежко престъпление” се отнасят до сериозни и жестоки престъпления, които са наказуеми с повече от една година затвор.
“Конгресът - като Хъмпти-Дъмпти - има силата да придава на думите неортодоксални значения”, каза той, но няма доказателство, че Конгресът е имал намерението да превърне по-леките нарушения в углавни престъпления. Но той отбеляза, че трафикирането на наркотици се квалифицира като тежко криминално престъпление, изискващо депортация.
Карачури-Розедо, 32-годишен, е роден в Мексико и идва в Тексас с родителите си, когато е бил на пет години. Става легален постоянен жител, работи като инсталатор на мокети и има жена и четири деца. Същият излежал 20-дневна присъда в затвора за дребно престъпление - притежание на марихуана. По-късно прекарал още 10 дни в затвора за притежание на хапче Занакс, преди да е прибран във федералния затвор от ICE и депортиран в Мексико. След решението, взето от Върховния съд в понеделник, той сега може да търси възстановяването на зелената си карта и завръщане в Америка.
John W. Kearns
Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns
