ГЛАСЪТ НА ИМИГРАНТА

ВЪПРЕКИ заричането да не се придвижва никакво законодателство, Сенатът предприе ефективни действия по няколко проектозакона миналата седмица и прокара двегодишно продължение на данъчните облекчения за всички, дори и за богатите, също прие и продължение на сроковете за получаване на помощи за безработни, отхвърли забраната гей хората открито да служат в армията и одобри временен закон за правителствените разходи, което ще даде възможност на правителството да продължи да оперира до март месец през идната година. Това беше добра работа, която не очаквахме да получим, откакто републиканците си възвърнаха контрола над Камарата и намалиха надмощието на демократите в Сената след последните ноемврийски избори.

КАКВО ОЗНАЧАВА “НЕ ПИТАЙ И НЕ КАЗВАЙ”?
Политиката “не питай и не казвай”, отхвърлена миналата седмица, беше въведена преди 10 години с очакването да се подобри положението на гей войниците, за да не бъдат директно “изгонвани” от военна служба и означаваше “вие няма да ни казвате, ние няма да ви питаме и просто ще затваряме очи”. Иначе на тези хора беше забранено да се записват на военна служба. Сега вече се освободихме от това ограничение. Повече от 30 държави в света, включително и съюзници на САЩ като Израел, Канада, Австралия и Великобритания, както и почти всички страни-членки на НАТО, както и Южна Африка, Бразилия и Филипините, позволяват на гей - мъже и жени да служат в армията. Военни експерти, които са изучавали проблема, казват, че съществуващата досега политика тук не е имала почти никакво въздействие върху ефективността на войските. И това изобщо не е голяма тема в Западния свят, а само в САЩ.
ПРОВАЛЪТ НА DREAM ACT И КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА ЗА ИМИГРАЦИОННАТА РЕФОРМА:
Защо тогава не успяха да прокарат и DREAM Act? Все още контролираната от демократите Камара (преди да влезе в действие новоизбраният Конгрес и новото мнозинство в Камарата), прие този проектозакон. Макар че тогава същият имаше гласовете на мнозинството в Сената (55 на 41), поражението дойде от невъзможността да се съберат необходимите 60 гласа, за да се спре филибастърът в Сената (редовните читатели сигурно си спомнят какво означава “филибастър”).
Бяха чути обичайните извинения: “сигурност на границите”, “амнистия за нелегалните имигранти” и т.н., с други думи - защо да награждаваме нарушителите на закона и да им предлагаме правителствени бенефити? Без значение, че 1.2 милиона студенти и военен персонал, които очакваха да получат тези бенефити, са без вина, защото са били доведени тук от родителите си, когато са били още деца. И какво още трябва да направим за сигурността на границите? Мексиканските наркокартели, разбили Мексико, едва могат да бъдат удържани през границата тук, но какво общо имат те с нелегалните eмигранти, идващи да търсят работа? Охраната на границите ни вече е такава, че хората едва успяват да летят! На всичко отгоре не е и достатъчно ефективна. Сега се оказва, че единственият начин да имаме ефективна охрана на границите е като събличаме и претърсваме всеки един пътник. И колко още можем да се охраняваме? Никой не разбира какво означава това, но DREAM Act ни беше отказан. Очевидно този проектозакон се счита за твърде непопулярен. Гей проблемът се оказа по-популярен за електората.
След последния провал и подкрепящите проектозакона, и опонентите му се съгласиха, че провизиите на DREAM Act ще трябва да бъдат включени в бъдещия опит да се прокара по-широка имиграционна реформа, което пък никога няма да се случи “без по-голям ангажимент към сигурността на границите” по думите на Линдзи Греъм, републиканският сенатор, който преди подкрепяше идеята за имиграционна реформа, а сега се присъедини към републиканската си кохорта и е в опозиция почти на всичко от страх пред десните си избиратели от къщи.
ПРОГНОЗИ ЗА ИМИГРАЦИОННА РЕФОРМА:
Забравете тази идея поне до след 2012 г. Вече няма съмнение, че имиграционната реформа е мъртва. Няма да има никакъв шанс за амнистия, за легализационна програма или за улеснена процедура за временни работници-неимигранти, докато консерваторите чувстват въздуха под крилата си (обществена подкрепа за програмите си и контрол върху законодателския процес). Но това не е единствената лоша новина.
КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ ОТТУК НАТАТЪК? Когато вземат контрол върху Камарата, републиканците обещават още по-засилено прилагане на закона. Това ще включва рейдове по работните места с цел арести на нелегални и глоби и криминално преследване на работодателите, засилване на депортациите и универсално прилагане на имиграционните закони от страна на местната полиция така, както е в Аризона.
Това не е толкова зле, защото спектакълът на разбитите семейства и депортирането на едни от добрите ни студенти, които не познават друг живот извън САЩ и не говорят “родния” си език, вероятно ще върне испаноговорящите общности обратно към демократите и ще подсигури, че те ще успеят да възвърнат контрол над Конгреса с действителен мандат, който ще им позволи да прокарат имиграционната реформа. Но това няма как да стане преди следващите избори, които ще се проведат чак през 2012 г.
Хората, които следят статиите ми, знаят какво е моето мнение. Нека споделя и следното: Проблемът не е само в републиканците. Не е и само в консерваторите от двете партии. Избирателите показаха, че им беше дошло до гуша от Джордж Буш и консервативния дневен ред и гласуваха за първия черен президент в историята на САЩ, както и за Камара и Сенат, контролирани от демократите. Какво повече им е нужно? И какво по-силно послание за промяна? Явно ръководството на демократите има нужда и от друго, защото не успя да се възползва от успеха си. Ръководството не успя да заръководи. Не успя да прокара законодателство с изключение на една здравна реформа, която така или иначе се разводни. Не успяха да си свършат работата, за която бяха наети. Толкова се страхуваха от имагинерната консервативна реакция или заплахата от нея обратно вкъщи или за парите си, че не се възползваха от дадената им възможност да работят за това, за което бяха избрани. Можем да обвиним Обама, че не се прояви като решителен лидер. Или иначе казано, че не успя да играе мръсната политика в задната стая и да извие ръце, за да получи това, което иска. В средата на 1960-те това успя да направи Линдън Джонсън, за да получи Закона за гражданските права. Всеки републиканец би заплашвал или обещавал без колебание каквото е необходимо, за да постигне целта си - това е маниерът им на работа. Демократите не можаха да управляват, когато им беше даден този шанс, и загубиха.(Не се учудваме, че Рам Еманюел, един демократ - добър в извиването на ръце и в политиката от задната стая, реши да напусне Вашингтон. Сега Чикаго го очаква да дойде като кмет и да разчиства бъркотията на местна почва).
Със спечелването на Камарата, какво можем да очакваме сега от републиканците? Първият пример ще дойде от тексаския републиканец Ламар Смит, който ще поеме поста на председател на Юридическата комисия на Камарата и ще наблюдава арестите и депортациите. Същият беше автор на ужасния имиграционен закон от1996 - IIRIRA (Illegal Immigration Reform and Immigrant Responsibility Act), който жестоко ограничи формите на облекчение и възможностите за легализация на имигрантите, ограничи възможността за проявяване на усмотрение от страна на имиграционните съдии и увеличи наказанията срещу нелегалните имигранти. Като първа задача след встъпването си в длъжността председател, Смит планира да проведе събрания за прилагането на закона по работните места и да продължи сроковете за програмата E-Verify за установяване на самоличността на работниците, която иначе изтича през 2012 г.
А когато републиканецът от Ню Йорк, Питър Т. Кинг поеме ръководството над Комисията за защита на отечеството към Камарата, той планира да предложи законодателство за сигурността на границите, което да преодолее “очевидната липса” на тревога, проявена от Администрацията на Обама. Измежду новите инициативи Кинг иска да види разширяването на програмата за участие на местната полиция в сътрудничество с имиграционните власти за задържане на подозрителни нелегални имигранти.
КАК ОЩЕ МОГАТ ДА ЗАСИЛЯТ ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЗАКОНА?
Имайки предвид, че имиграционният проблем в крайна сметка попада под контрола на изпълнителната власт, всички са съгласни, че приложението на закона така или иначе се засили при Обама - увеличиха се арестите на хора с криминални прояви и последни заповеди за депортация, както се увеличиха и глобите за работодатели, наемащи нелегални работници. Сега новото републиканско ръководство на Камарата предлага увеличаване на рейдовете по работни места, което означава арести на работници от въоръжени офицери, а не проверка на книжата в офисите на работодателите. Обама нае допълнителни гранични патрули и миналото лято изпрати 1200 бойци от Националната гвардия в помощ по границата. Според данните на доклад, издаден през септември, броят на нелегалните имигранти, пресичащи границата, е спаднал с повече от 50% по сравнение с преди 5 години и сега се определя на около 300 000 годишно. Това е по-малко от 400-те хиляди депортирани всяка година. Как още може да се засили прилагането на закона? Въпросът е хипотетичен. Страхуваме да научим отговора.
КАКВО МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ?
Провалът на DREAM Act и обявеният нов дневен ред за усилено прилагане на съществуващите закони означава, че сега е още по-важно да разбирате какви са възможностите ви и да предприемете активни стъпки в подготовка да посрещнете настоящето и да се готвите за бъдеща амнистия, ако изобщо такава има след 2012 г. Дори и да продължите да се криете, не мислете, че невъзможността да говорите английски ви прави невидими.
С други думи: ако сте нелегални, може би сте регистрирали бизнеса си, който оперира като легално лице. Подгответе си копия от делата, които сте водили, извадете си заверени съдебни решения, ако сте имали арести, изчистете досието си, ако имате минали присъди. Тези неща са възможни, но изискват усилия и време. Отсега събирайте оригинални документи или декларации, които ще ви потрябват в бъдеще. Не отлагайте решаването на проблемите с мисълта, че някога може да има амнистия, защото може да си останете с чакането или докато не ви почукат на вратата в пет сутринта. Мандатът на правителството остава същият - да се намери и отстрани всеки един нелегален имигрант на територията на САЩ. Имат парите, а сега им се предоставя и време.

John W. Kearns

Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns