Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Звучи смешно и познато до болка. Хамлет, най-известният герой на Шекспир си задава този въпрос от столетия. Какво е общото между него и моите клиенти, които карат камиони или пък просто всеки шофьор, който седне зад кормилото и е спрян от полицията тук в Щатите? Отговорът е лесен - липсата на информация! Какви са правата на нас, хората, тук в Америка? Какво трябва да правим, как да се държим... когато един добре сресан, добре постриган и винаги с чисти и изгладени дрехи полицай ни спре и почне да задава въпроси?
Първа грешка - хората нямат представа какво се крие зад приятната и някой път не толкова приятна усмивка на полицаите. Те са специално подготвени, тренирани да вземат информация на каквато и да е цена. Те са подготвени и дори ако трябва да ви подведат да признаете вината си, без да са имали причина да ви спрат на пътя, да ви разпитват и дори да поискат без причина да претърсят колата или къщата ви.
Нека да ви дам за пример няколко от безбройните сценарии, които съм виждал в моята практика.   ...Чука полицай на вратата ви и казва, че някой е подал сигнал, че има шум или скандал в къщата. След това учтиво ви пита дали може да влезе и само да погледне наоколо. Повечето от хората казва:. “Да, влезте, няма проблем!”. Така е, ама и не е така. Разбира се, че има проблем, когато полицаят е поканен вътре, той може да събере доказателства, той може да види бира, вино на масата и няколко малолетни момчета или момичета в стаята. Съответно той може на всичките да им напише глоби или така наречените наказателни обвинения, които имат сериозни последствия. Въпросът е - какво би станало, ако полицаят поиска да влезе и вие му откажете. Отговорът е лесен, той няма право да се разхожда във вашия дом без заповед за претърсване и то заповед, подписана от съдия. А знаете ли колко е трудно един съдия да стане през нощта, да речем и да подпише заповед за обиск? Трябва да има много, амо много сериозно престъпление и солидни доказателства срещу някой, за да се убеди съдията, че такава крайна мярка е необходима. Има, разбира се, изключения, когато полицаите могат да влязат в дома ви, но те също изискват много специални обстоятелства. Да речем е неоспоримо, че докато полицията е пред вратата, вкъщата се извършва много сериозно престъпление. Това става по-често във филмите, отколкото в живота.
Да се върнем на шофьорските неволи. Ако полицаят или полицайката ви спре на пътя и ви се усмихне и попита може ли да ви разгледам багажника... Принципът е почти същият, както и разрешението да влязат в нечия къща. Ако им разрешите, те имат право да ви глобят, ако открият нещо забранено в багажника. Един пример: Мой добър клиент, момче под 21 години е спрян на пътя. Знаете, че за разлика от България, тук младежите под 21 годишна възраст не могат дори и да се доближат до алкохол. Спират моя клиент за някаква дреболия и полицаят поискал да надникне в багажника. Момчето казва О’кей и вътре естествено се намира каса с бира. Момчето казва ... “ей това е бирата на баща ми”, но кой ли слуша? Дават му обвинение за притежаване на алкохол от непълнолетен. За такова нещо шофъорската книжка на моя клиент трябваше да изгори за три месеца. Помогнах му, но трудно. Все пак кой го е карал да отваря багажника пред полицая. Те имат право да тършуват в колата само, ако шофьорът е арестуван - не преди това! С две думи, не си правете лоша услуга и не давайте излишна информация на полицаите, защото после на делото и магьосник да е адвокатът, трудно ще си свърши работата.
Спират ви за някакво дребно нарушение, я за мигач, я за неправилен завой... Същото правило, не казвайте повече, отколкото те ви питат. Не ги забърквайте “ама това е българската ми книжка, а пък аз чакам за документи, тук съм от толкова и толкова време...”  Вземете си глобата, кажете, че не разбирате добре езика и се консултирайте с адвокат. Когато се появя в съда, аз много добре знам кой от съдиите и кой от прокурорите е съгласен да направи някаква отстъпка и да помогне колкото може на обвинения шофьор. Може би засега добрият съвет е усмивка, никакво заяждане с полицията и колкото по-малко информация им дадете, толкова по-добре. Нали сте гледали поне във филмите, когато арестуват някого, той винаги казва: “Искам да говоря с моя адвокат.” В крайна сметка къде по-добре, къде по-зле киното все пак е копие на случки от живота.
В следващия брой на вестника ще се опитам да засегна малко по-подробно темата за притежателите на професионални книжки, на тъй наречените CDL шофьори.