Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

ПРЕДИМСТВАТА НА ИМИГРАНТА: ПО-УМНИ ЛИ СА ДВУЕЗИЧНИТЕ БЕБЕТА? Понякога на имигрантските семейства се казва, че ако говорят на бебето си само на родния си език, то няма да научи английски. Детето, което не научава английски у дома, ще има проблеми, когато започне училище и трябва да се приспособява изведнъж към новата среда и да догонва съучениците си. Това може и да е вярно. Но на младите имигрантски семейства друг път се казва, че ако говорят на бебето си на двата езика, то ще се обърка.
Новите изследвания на психолози - научни работници показват, че това не е вярно. Напротив, бебета, на които от рождение се говори по-равно на два езика, на осем месеца демонстрират подобрени познавателни способности и повишена умствена дейност и всъщност могат да се окажат по-умни! Проблемът на родителите в тази ситуация е да помогнат на детето да запази владеенето на родния им език щом като веднъж започне училище тук.
Други проучвания показват също че научаването и владеенето на друг език дори и на възраст подобрява умствената дейност, стимулира възприятията и способността за борба с физическото влошаване на мозъка, свързано с болестта Алцхаймер.
Не се намират истински добри доказателства за езиково смущение и объркване при бебета или малки деца, които учат двата езика още от рождение. Разбира се, че при малките деца може да се наблюдава смесване на езиците или често преминаване от един език на друг. Лингвистите-психолози наричат това “смяна на кодовете”. Бебетата, които растат в двуезична обстановка, започват сами да “сменят кодовете”, когато достигнат 2 ½ - 3-годишна възраст. Ако единият родител е двуезичен, децата ще “сменят кодовете” само с него, а ако другият родител говори само един език, те няма да прилагат същото към последния. Малките деца сами откриват и прилагат тези правила. За разлика от възрастните, които може да са объркани, децата не са.
Скорошно проучване предлага тезата, че децата, които от съвсем невръстна възраст започват да учат два езика наведнъж, могат да имат повишени познавателни способности като например повишена визуална и слухова чувствителност. Тъй като познавателните способности се отнасят по-скоро към умствените процеси на възприятие, памет, преценка и разсъждаване, отколкото към емоциите и вземането на решения, тези деца се очаква да бъдат по-будни. Въпросното проучване е проведено под ръководството на Джанет Уъркър, психолог към Университета на Британска Колумбия във Ванкувър. Последните усилия на Уъркър са насочени към изследването на тезата, че малките деца, които растат в двуезична обстановка, се объркват и проговарят по-трудно. Изследователската работа и проучвания на Уъркър и колегите й показват точно обратното: вместо да им причинява трудности, овладяването на два езика наведнъж им дава познавателни предимства, които включват не само специална слухова чувствителност, но и повишена визуална способност.
ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО СА БЕБЕТА ПОД И НА ОСЕМ МЕСЕЦА: Уъркър сравнява възприятийните способности на двуезични и едноезични бебета в периода през първите осем месеца от развитието им. Едно от уникалните разкрития е че двуезичните деца могат да “сменят правилата”, прилагани при изучаването на езика - използвайки всъщност сензорни умения, необходими за двата езика при различни умствени ситуации.
Изследването на Уъркър доказва възприятийна чувствителност при двуезичните бебета, които не само че могат да различават двата езика, когато ги чуят, но и когато гледат видео без звук на един и същи човек, говорещ два различни езика. Правени са тестове за визуално разграничаване на езици с бебета на 4, 6 и 8-месечна възраст. 4 и 6-месечните бебета разграничават визуално два езика независимо дали са им познати и двата или само единият от тях. Докато на 8 месеца, когато бебетата познават и двата езика достатъчно, за да ги различават, бебетата, които се отглеждат като двуезични, могат да разграничават и между два непознати езика, което е доказателство за повишените познавателни способности на двуезичните бебета.
Тези разкрития са противоположни на теорията, според която двуезичието може да доведе до езиково объркване. Американският лингвист Бенджамин Лий Уорф веднъж беше казал, че “Езикът оформя начина, по който мислим, и определя онова, за което мислим”. Лингвистичните проучвания на Уорф доведоха до принципите на “Уорфовата хипотеза за лингвиситчната относителност” - вярване, че говорещите различни езици учат, мислят и действат различно взависимост от езика, на който говорят или пишат в дадения момент. От тези изводи човек може да заключи, че детето, което се ангажира със “смяна на кодовете” - използването на два или повече езика при ежедневното общуване - ще развие “езиково объркване”. Следователно, заключават учените, езиковото объркване е равно на объркването при прости познавателни процеси. Уъркър посочва, че за това няма силни доказателства и че всъщност двуезичието е общоприето и често явление по света и само Северна Америка изглежда да има проблеми.
Работата на Уъркър внушава вяра в теорията, че бебетата имат еднаквата способност да научат два езика от рождение. В допълнение към това бебетата, които растат в двуезична обстановка, се научават да обръщат внимание на отделните знаци  на двата езика. Това означава, че тези бебета прекарват повече време във внимание и обработка на информацията за света около тях и че същите са способни на по-комплексно познавателно функциониране.
И докато Уъркър не вярва, че за да придобие тези предимства човек трябва непременно да расте в двуезично обкръжение, изследванията й показват, че това не може да му навреди. От друга страна много имигрантски семейства отглеждат децата си до училищна възраст, говорейки им само на родния език, което вероятно пък ги забавя, когато тръгнат в американското училище. Последните изследвания подканват имигрантските семейства да говорят на детето си и на двата езика още от рождението му. Същите показват, че бебетата са толкова подготвени да учат два езика, колкото и само един, и ако родителите им говорят на двата езика вкъщи, децата развиват по-високи познавателни способности. И сега можем да кажем, че според науката децата на имигранти, които научават и двата езика още от раждането си, ще постигат по-високи резултати от едноезичните деца. По мое мнение това е още едно доказателство защо ненадминатата сила на тази велика държава е основана върху гърбовете на имигрнтите и техните двуезични наследници.
ИМА И ОЩЕ! НАУЧАВАНЕТО НА ВТОРИ ЕЗИК ВИ ЗАЩИЩАВА СРЕЩУ БОЛЕСТ КАТО АЛЦХАЙМЕРОВАТА:
Напоследък може и да сте попадали върху заглавия, които съобщават, че ако искате да се защитите срещу развиването на Алцхаймеровата болест, трябва да учите още един език. И вярно!
Друго научно изследване, проведено от психоложката Елън Бялисток и колегите й от Университета Йорк в Торонто, показва, че мозъците на двуезичните хора функционират по-добре и по-дълго дори и след развитието на Алцхаймеровата болест. Научната група е провела тестове с около 450 пациенти, диагнозирани с Алцхаймер, половината от които - двуезични. Докато всички изследвани пациенти са били на подобно ниво на когнитивно увреждане, научните работници показват, че двуезичните са били диагнозирани с болестта около четири години по-късно по сравнение с едноезичните. Както и че симптомите им са се появили около пет години по-късно. “Това, окето успяхме да покажем, е че при тези пациенти....всички от които са с диагноза Алцхаймер и са на същото ниво на увреждане, двуезичните са средно с четири до пет години по-възрастни, което означава, че са успявали да се справят с болестта”, казва Бялисток.
ФИЗИЧЕСКО ВЛОШАВАНЕ: Скенери на мозъците на пациенти с Алцхаймер, функциониращи на едно и също ниво, показват че двуезичните имат по-напреднало увреждане на мозъка от едноезичните. Тази разлика не е била очевидна от поведението на пациентите или възможността им да функционират. Двуезичните функционират като едноезичните пациенти с по-малко напреднала болест.
“Щом като веднъж болестта започне да компрометира тази област от мозъка, двуезичните продължават да функционират”, казва Бялисток,. “Двуезичието предпазва хората в по.напреднала възраст дори и когато Алцхаймеровата болест е започнала да засяга когнитивните способности”.
Изследователите смятат, че това предпазване идва от мозъчните различия между хората, които говорят един език и онези, окито говорят повече езици. По-специално изследванията показват, че двуезичните упражняват мозъчната мрежа, наречена “изпълинтелска контролна система” повече от едноезичните. Тази “система”, включваща части от челната кора и други области на мозъка, е в основата на способността ни да мислим комплексно, казва Бялисток. Според нея това е “най-важната част от мозъка ви, която контролира вниманието и всичко, което си представяме като уникална човешка мисъл”.
Теорията продължава с това, че двуезичните непрекъснато трябва да упражняват тази мозъчна система, за да не позволят на двата езика, които знаят, да си пречат един на друг. Техните мозъци трябва да сортират многобройни опции за една и съща дума, да се прехвърлят бързо между двата езика и да поддържат яснота. Целият този труд изглежда допринася познавателна полза - възможността човек да се справя по-добре, ако мозъкът му започне да се руши от болестта. Бялисток напомня, че двуезичните не са застраховани срещу Алцхаймер, а само я понасят по-добре. Както и че ползите от научаването на нов език са не само за израстналите в двуезично семейство, но и за хората, които се захващат да научат нов език по-късно през живота си.
Значи никога не е късно да се научи втори език. Както и никога не е твърде рано за детето ви да стане наистина двуезично. Родителите имат задължението не само да дадат възможност на детето да учи английски още от най-ранната си възраст, но и да му помогнат да запази познанията по родния език. Ето това наричаме “предимството на имигранта”!



John W. Kearns

Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns